О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 4053 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на ИА „В. к. и в. д.“, С., против определение № 19367/21.07.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 5723/2016 г. на Софийски градски съд в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Срещу въззивното решение, постановено по същото дело, предмет и на искането за изменение в частта за разноските, е подадена касационна жалба, образувана в гр.д. № 4054/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. С определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Това налага произнасяне отделно по настоящата частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че определението на въззивния съд е неправилно.
Насрещната страна не е отговорила.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, от компетентността на Върховния касационен съд.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени по реда на чл. 248 ГПК своето въззивно решение в частта за разноските, сторени в първа инстанция, по молба на ИА „В. к. и в. д.“, С.. Съдът е потвърдил първоинстанционното решение и с оглед резултата по материалноправния спор е осъдил ответника да заплати на ИА „В. к. и в. д.“, С. сторените и във въззивното производство съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Посочил е, че спорът относно дължимите на ищеца в първа инстанция съдебноделоводни разноски е разрешен. ИА „В. к. и в. д.“, С. е поискала изменение на решението, постановено от СРС по чл. 248 ГПК в частта за разноските, но молбата е върната като недопустима и това определение е влязло в сила.
Определението е правилно.
Въззивният съд не може да изменя първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, когато не пререшава спора или не изменя първостепенното съдебно решение, в резултат на което се произнася наново за разноските, сторени и в двете инстанции, с оглед постановения резултат по материалноправния спор. В случаите, когато потвърждава решението, въззивният съд разглежда въпроса за съдебноделоводните разноски, сторени в първа инстанция, само ако недоволната страна преди това е искала допълване или изменение на първостепенния съдебен акт по чл. 248 ГПК и постановеното по този ред определение е надлежно обжалвано с частна въззивна жалба.
Представените от жалбоподателя съдебни актове не дават различно тълкуване. Напротив, трайна е съдебната практика, когато във въззивната жалба се прави оплакване, както срещу акт по същество, така и в частта относно съдебноделоводните разноски, във втората част да се квалифицира като искане по чл. 248 ГПК, което е от компетентността на първостепенния съд. Неприсъдени или грешно присъдени от първа инстанция разноски не могат да се търсят направо за първи път от въззивния съд.
В заключение частна жалба е неоснователна.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19367/21.07.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 5723/2016 г. на Софийски градски съд в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: