2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
С., 21.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 794/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана по закон от Кмета Т. Т. и по пълномощие от процесуалния представител адв. Р. Д., срещу решение от 12.11.2010 г. по в. гр. д. № 306/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 24005/2006 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от [община] против А. Б. К. и Р. К. К. искове за солидарно заплащане на сумите 3 350 лв. – арендна вноска за 2005 г. по договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2003 г., 1 675 лв. – половината от задължението за стопанската 2006 г., и 400 лв. – мораторна лихва върху двете арендни вноски за периодите от 01.09.2005 г. и от 31.03.2006 г. до предявяване на исковете.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК основания.
Ответниците по касация А. Б. К. и Р. К. К. – двамата от [населено място], не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявени от касатора обективно съединени искове с правно основание чл.2 във вр. с чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки с цена под 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 21.12.2010 г., т. е. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [община] касационна жалба срещу решение от 12.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 306/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :