4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191
София 23.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2363/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 136 от 17.06.2016 г. по в.т.д. № 111/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 29 от 15.01.2016 г. по т.д. № 85/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново за прекратяване на дружеството, на основание чл.517, ал.3 ГПК.
В жалбата се поддържат касационни основания по чл.281, т.3, предл.първо и трето от ГПК. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че погасяването на вземането е единственият правно релевантен факт, който при надлежното му доказване обуславя отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК. Твърди се, че липсата на вземане по чл.125, ал.3 ТЗ, каквото в случая е налице, обуславя извод за неоснователност на този иск. Поддържат се и доводи за липса на правен интерес за Община – С. от предявяване на иска, тъй като след прекратяване на членственото правоотношение на [фирма], настъпило с връчване на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК, общината става единствен собственик на ответното дружество и е могла да взема решение за прекратяване на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на дружеството, т.е. явява се отрицателна величина и 2. Налице ли е правен интерес за ищеца – едноличен собственик на дружеството – ответник от предявяване на иска. По първия формулиран въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложените съдебни актове, а по втория въпрос – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация- [община], чрез процесуалните си пълномощници, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Съображения са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е съобразил следното: Наличието на влязло в сила решение, постановено по предявен от Община – С. срещу [фирма] осъдителен иск за заплащане на сумата 359 150.71 лв., съставляваща незаплатена част от цената на дружествен дял – 15 774 дяла от капитала на [фирма], по договор от 24.02.1998 г. и лихва по чл.10 от договора; Предприетите действия за принудително събиране на вземането и насочване на изпълнението върху дела на длъжника в ответното дружество, при спазване, от страна на ЧСИ Д. К. по изп.д. № 433/2014 г., визираната в чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК последователност на действията при посочения способ за изпълнение върху вземания на длъжника. Прието е, че независимо от липсата на доводи от страна на ответника за удовлетворяването на ищцовата община, по делото не са налице и данни за осъществено от „Строително предприятие4 О. плащане на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил възражението на дружеството за липсата на вземане на ищеца спрямо дружеството – ответник поради липсата на чист актив, от който да се изплати равностойността на дружествения дял на длъжника. Това възражение, въведено с въззивната жалба, подадена от [фирма] е счетено за недоказано. От друга страна, съдът е основал становището си и на представения в първоинстанционното производство счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2014 г., въз основа на който е направен извод, че пасивите не превишават активите на ответника.
Решаващият съд, зачитайки законовите предпоставки за допустимост на иска по чл.517, ал.3 ГПК и съответно предпоставките за неговата основателност, е извел извод за правилност на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касационния жалбоподател правен въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е относим изцяло към правилността на атакуваното решение в частта, с която, след преценка на представения с отговора на исковата молба счетоводен баланс на ответното дружество /сега касатор/, е изразено становище за неоснователност на възраженията за отрицателно изражение на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник по изп.дело. Действително, изрични твърдения и доводи в тази насока са направени още с отговора на исковата молба, като в подкрепа на тях е представено посоченото писмено доказателство. Доколко представеният от ответника счетоводен баланс е достатъчен за доказване на тези възражения, които според задължителната практика на ВКС съставляват самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК, първата инстанция не дължи становище в доклада по чл.146 ГПК. Независимо от това, първоинстанционният съд е дал указания на страните, с оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК, а с въззивната жалба не са въведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада. Неангажирането на други доказателства от ответното дружество в подкрепа на въведените с отговора по чл.131 ГПК възражения и доводи в посочения смисъл, съответно тяхното недоказване, е констатирано от въззивния съд, поради което са отхвърлени и поддържаните от въззивника оплаквания в жалбата.
При спазване на задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на изложеното по-горе, преценката за правилността на въззивното решение не може да се реализира в рамките на производството по селектиране на жалбите, а между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК не е налице тъждество.
Въпросът, свързан с правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, не е мотивиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведена бланкетно. Съгласно постановките на цитираното тълкувателно решение това съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно разглеждане на делото. Независимо от това, доколкото въпросът, свързан с допустимостта на иска, се преценява и в рамките на производството по чл.288 ГПК, е необходимо да се отрази, че липсват данни за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение, с оглед абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на предявения конститутивен иск, въведени с нормата на чл.517 ал.3 ГПК, наличието на които е установено от състава на Апелативен съд – Велико Т..
Предвид изхода на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 720 лв., съобразно представените с молба вх. № 12031/01.12.2016 г. доказателства, удостоверяващи плащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер и своевременно направеното, с отговора на касационната жалба, искане по чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 136 от 17.06.2016 г. по в.т.д. № 111/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата 720/седемстотин и двадесет/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: