2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 07 май 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 712 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото В. Т. И. срещу решение № 1450/26.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 2286/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 2090/31.05.2018 г. по гр. дело № 1890/2018 г. на Пловдивския районен съд, като краен резултат са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Историческия музей в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ?, извършено със заповед № 57/10.01.2018 г. на кмета на община Перущица, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа, считано от 10.01.2018 г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяването на жалбоподателката-ищца на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на ответния музей; и за осъждане на последния да ? заплати сумата 6 804 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа – за периода 10.01.2018 г. – 10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) има ли право работодателят да въведе по-високо изискване за заемане на длъжността „директор на общински музей“, а именно притежаване на научна степен „доктор“, въпреки императивно предвиденото в чл. 28, ал. 5, т. 1 от ЗКН, по-ниско изискване – висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“; 2) има ли право работодателят, чрез промяна в длъжностната характеристика на изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността „директор на общински музей“, да дерогира Класификатора на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане, утвърден със заповед № РД-09-102/23.03.2010 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 37, ал. 2 от ЗКН; 3) нормативно установеното изискване – условията за заемане на длъжността „директор на общински музей“ да бъдат съгласувани с Министерството на културата (МК) – чл. 8, ал. 5, изр. 2 от ЗЗРК, предполага ли предприето впоследствие изменение на изискването за необходимо образование за заемането на длъжността, отново да бъде съгласувано с МК по същия ред; респ. – ако новата длъжностна характеристика не е била изготвена и утвърдена по този ред, при липса на надлежно изменение, следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ; 4) при наведени доводи за злоупотреба с право, следва ли съдът да извърши преценка, дали новите изисквания за образование са въведени с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно; 5) при промяна на изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, работодателят на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ ли следва да прекрати трудовия договор с неотговарящия на тях служител, или на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ; и 6) налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността, когато: а) при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени; и б) при предходно прекратяване на трудовия договор нормативно установените изисквания за образование или професионална квалификация не са изменени, но работодателят ги е завишил с новоутвърдена длъжностна характеристика. По отношение на третия правен въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като излага съображения този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на останалите правни въпроси жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка се позовава конкретни решения на ВКС. Жалбоподателката навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не съобразил, че с нововъведеното от работодателя изменение в длъжностната характеристика било нарушено императивно установеното изискване в чл. 28, ал. 5, т. 1 от ЗКН.
Ответният Исторически музей – [населено място] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е приел за установено по делото следното: Ищцата е работила на процесната длъжност „директор“ от 2013 г. Със заповед от 22.03.2016 г. тя е била дисциплинарно уволнена, но с влязло в сила съдебно решение това уволнение е признато за незаконно и отменено, и ищцата е възстановена на процесната длъжност. В изпълнение на съдебното решение, ищцата се е явила на работа по възстановеното трудово правоотношение на 10.01.2018 г., на която дата ? е била връчена (при отказ да я получи) длъжностна характеристика, утвърдена на 03.07.2017 г., с която за заемането на процесната длъжност работодателят е въвел изискване за висше образование степен „магистър“ и научна степен „доктор“ в областта на хуманитарните науки. С такава научна степен „доктор“ ищцата не разполага, поради което с процесната заповед № 57/10.01.2018 г. на кмета на община Перущица, тя е била уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на процесното уволнение, по следните съображения: Изискванията за образование и професионална квалификация се въвеждат с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Няма законова пречка работодателят да въведе изисквания за образование и квалификация, по-високи по степен от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност. Същата може да бъде предмет на съдебен контрол само досежно евентуални нарушения на императивна правна норма, извършена злоупотреба с право или установяване на дискриминационен подход. Няма повелителни законови разпоредби, които да забраняват промяна на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност по отношение изискването за образование и квалификация. Поради това с процесната заповед не са нарушени императивни законови разпоредби. Въззивният съд е приел за недоказана по делото и злоупотреба с право от страна на работодателя при уволнението на ищцата.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, предмет на което са и следните два правни въпроса: 1) налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: а) когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; б) когато при сключването на трудовия договор, изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени; и 2) промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация. В предметния обхват на тези два материалноправни въпроса попадат първият, петият и шестият от формулираните в изложението на жалбоподателката правни въпроси. Видно от изложеното по-горе, тези правни въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са от значение за изхода на настоящото дело. При това положение, по настоящото касационно производство не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди приключването на посоченото тълкувателно дело, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. дело № 712/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: