О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 25.02. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1243 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗПК”З”-в ликвидация, гр. К. против решение № 465 от 16.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1* описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 122 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 168 от 2007 г. на Районен съд-К. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от ЗПК”З”-в ликвидация, гр. К. против О. К. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот: „М” с обща площ от 11.157 дка, находящ се в гр. К., местността „Т” кв.748, парцел ****, неурегулиран имот, ведно с изградените в него сгради.
Ответникът по касационната жалба О. К. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, като претендира възстановяване на направените разноски.
Искът е предявен от ЗПК”З”-в ликвидация, гр. К. и е основан на твърденията, че собствеността е придобита през 1996 г. от АФ”Х” гр. К., на основание чл.27 ЗСПЗЗ, като на основание чл.52 ППЗСПЗЗ дяловете от процесния имот са прехвърлени от собствениците чрез двустранно подписани договори.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е придобил право на собственост на основание чл.27 ЗСПЗЗ и чл.52 ППЗСПЗЗ, тъй като придобивното му основание е нищожно – с влязло в сила съдебно решение № 342 от 25.08.2000 г. по гр.д. № 1017/1999 г. на ВОС, оставящо в сила първоинстанционното решение по гр.д. № 110/98 г. на К. РС и потвърдено с решение на ВКС по иска на М. предприятие гр. К. и пълномощниците на правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на бившата агрофирма против З. „З”, гр. К. е обявено за нищожно решението на С. на пълномощниците на праводателя АФ”Х”, гр. К., отразено в протокол от 18.12.2006 г., с което процесния имот като имущество на млекопреработвателното предприятие се предоставя на кооперацията и липсват доказателства да е налице друго валидно взето решение на ОС на правоимащите по чл.27 ЗСПЗЗ за прехвърляне правото на собственост на процесния недвижим имот от праводателя АФ”Х”, гр. К. на ищцовата кооперация. Прието е, че представения по делото договор от 27.06.1996 г., сключен между ЗПК”З” и правоимащо лице по чл.27 ЗСПЗЗ, с което последното внася своя дял като дялово участие в кооперацията, както и останалите договори на които се позовава ищецът, не съставляват титул за собственост, тъй като от една страна финансова ревизия на ДФК е установила, че внесените от правоимащите кюпюри са издадени без покритие, а от друга страна, собствеността не би могла да бъде придобита при положение, че не е спазена процедурата за разпределение на имуществото на прекратената АФ”Х”, гр. К. по чл.52 ППЗСПЗЗ /липсват данни кои лица са били правоимащи, как е определен дела им в общата стойност на подлежащото на разпределение имущество, дали същите тези лица са станали член-кооператори/.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК. Счита, че изводът на съда за нищожност на договорите между неучастващи по делото лица е направен в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно доказването и доказателствените средства – ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 7 от 27.12.1965 г., доколкото съдът се е позовал на нищожност на писмени документи, непредставени по делото /договорите с правоимащите лица/ и е налице произнася по въпроса за приложението на силата на пресъдено нещо на влезли в сила решения при липса на идетитет относно обективните и субективни предели на СПН, по който въпрос е налице трайна и еднаква практика на ВКС, израз на която е решение № 1* от 27.11.2000 г. по гр.д. № 791/2000 г., ІV г.о.
ППВС № 7 от 27.12.1965 г. е свързано с указания по приложение на процесуалния закон относно конкролно-отменителното второинстанционно производство и квалификацията на пороците на съдебно решение съобразно редакцията на чл.206-210 ГПК /отм./, действала към момента на приемането му и не съдържа разрешения, относими към поставените въпроси.
Неотносими са и ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, даващи тълкуване на спорни въпроси на въззивното и на касационното производство, включително относно задължението на въззивния съд да събере дори и несвоевремнно поисканите, относими към спора доказателства. Наведените от касатора доводи са, че съдът неправилно е възприел определени обстоятелства за безспорни, позовал се е на правни изводи, недопустимо направени в счетоводна експертиза и мнения на съставителя на ревизионния акт, не е изисквал копие от договорите, иззети във връзка с процесуално-следствени действия, игнорирал е доказателствата за внесените от правоимащите кюпюри, т.е. по същество е налице позоваване на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и доколкото последните не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, не е налице и противоречие с посочените тълкувателни решения.
Изводите на въззивния съд относно договорите, сключени между правоимащи лица по чл.27 ЗСПЗЗ и касатора, са относно липсата на вещно-прехвърлителен ефект, доколкото са налице данни, че копюрите са без покритие и липсват данни да е спазена процедурата по чл.52 ППЗСПЗЗ, т.е. същите са свързани не с действителността на тези договори, а с техните правни последици, като са възприети твърденията на ищеца за съдържанието на тези договори, а съответно неотносим е поставения въпрос може ли са се приеме нищожност на договор, при неучастие по делото на страните по този договор.
Не е налице противоречива практика по въпроса относно приложението на силата на пресъдено нещо с оглед нейните субективни и обективни предели. С решение № 1* от 27.11.2000 г. по гр.д. № 791/2000 г., ІV г.о. е прието, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се определя от диспозитива на съдебното решение и не обхваща произнасянето на съда в мотивите по преюдициално правоотношение. В този смисъл са и изводите на въззивния съд, който е съобразил силата на пресъдено нещо, досежно действителността на придобивното основание, посочено в исковата молба /придобиване на основание § 27 ЗСПЗЗ от АФ”Х”, гр. К. и удостоверено с приложеното от ищеца решение по протокол от 18.12.1996 г. на С. на пълномощниците на АФ”Х”/ именно с оглед отразеното в диспозитива на влязлото в сила решение. Ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо и не би могъл да се позовава на липса на субективен идентитет по делата.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение, като касаторът следва да възстанови направените от О. К. разноски по повод на обжалването в размер на 200 лв., представляващи заплатено възнаграждение на а. С.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465 от 16.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1* описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
ОСЪЖДА ЗПК”З”, гр. К., представлявано от ликвидатора Х. М. К. , съдебен адрес: гр. К., ул.”М” № 71 да заплати на О. К. разноски по настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: