О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 25. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1528/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 921 на Пловдивския окръжен съд, постановено на 26.05.2009 год. по в.гр.дело № 2398/2008 год. по описа на Х-ти състав, с което е потвърдено решение № 89 от 06.06.2008 год. по гр.дело № 3293/2006 год. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, представляващ: 20/483 ид.части от дворно място, цялото от 483 кв.м./четиристотин осемдесет и три квадратни метра/, намиращо се в гр. П., ул.”Х” № 15, представляващо УПИ *, 240, 244 в кв.517 по плана на Трета градска част на гр. П., при съседи на дворното място: УПИ Х-245, УПИ VІ-243, УПИ VІІ-239, 241, 242, ул.”М” и ул.”Х”, ведно с апартамент А6 на първи жилищен етаж в сграда в описания УПИ със застроена площ на апартамента 85.88 кв.м., състоящ се от антре, дневна, кухня-бокс, две спални, три тераси, баня и тоалетна, при съседи на апартамента: от север – ап. А5, от изток-двор, от юг-ул.”М”, от запад-ап. А7 и коридор към стълбище отдолу-магазин М6 и ателие А3, отгоре-ап. А11; заедно с 4.30% ид.ч. от общите части на сградата и ведно с изба 19 със застроена площ 4.13 кв.м., при съседи на избата: коридор, изба 18, изба 20, както и ведно с 1/8 ид.част от подземен гараж-паркинг за осем автомобила, разположен в сутеренния етаж на сградата, със застроена площ 246 кв.м., включващ рампа, комуникационен коридор и обособени осем паркоместа от № 1 до № 8, с реално ползване на едно паркоместо № 7, при съседи на паркоместото: от север-комуникационен коридор, от изток-паркоместо № 6, от юг-контур на сградата, от запад-паркоместо № 8, ведно с 1.54% ид.части от общите части на сградата, която да се извърши между С. Г. Ж., с ЕГН ********** от гр. П., бул.”О” № 3, хотел „SPS”, стая 503 и Р. М. Ж. с ЕГН ********** от гр. П., ул.”Х” № 15, ет.1, ап.46 при равни квоти от правото на собственост.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. М. Ж., представлявана от адвокат Е, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК понеже е постановено в противоречие с практиката на Върховния и В. касационен съд, която прилага.
От ответника по касация С. Г. Ж., представляван от адвокат Р от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по допускане на делба на процесния имот намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Обжалваният съдебен акт не е в противоречие с ТР № 60 от 12.08.1987 год. по гр.дело № 31/1987 год. на ОСГК на Върховния съд относно приложението на чл.99, ал.3 СК.
Представените решения: № 399 от 31.05.1988 год. по чл.225 и 231 ГПК/отм./, № 678 от 27.05.1994 год. по гр.дело № 2044/1992 год. по чл.231, б.”а” ГПК във връзка с чл.99, ал.3 СК и № 1* от 02.07.1991 год. по гр.дело № 638/1991 год. по чл.19, ал.1 и ал.3 СК, трите на ІІ гражданско отделение на Върховния и В. касационен съд касаят различна фактическа обстановка.
Същото се отнася и до решения на І гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 535 от 17.06.1994 год. по гр.дело № 403/1994 год., свързано с приложението на чл.19, 21, ал.1 и ал.2 СК, чл.133 и чл.144 ГПК/отм./; № 746 от 21.11.2005 год. по гр.дело № 475/2005 год. относно приложението на чл.92 ЗС, чл.19, ал.1 СК и чл.127, ал.1 ГПК/отм./ и № 535 от 17.06.1994 год. по гр.дело № 403/1994 год., свързано с прилагането на чл.19, чл.21, ал.1 и ал.2 СК и чл.133 и чл.134 ГПК.
Решение № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд е неотносимо към допустимостта – свързано е с приложението на чл.218б, б.”в” ГПК/отм./.
Решение № 663 от 31.10.1995 год. по гр.дело № 532/1995 год. на Петчленен състав на Върховния съд се отнася до приложението на чл.230, ал.2 и чл.231 ГПК/отм./ във връзка с чл.101 СК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 9* постановено на 26.05.2009 год. по в.гр.дело № 2398/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. М. Ж. ЕГН ********** от гр. П. ул.”Х” № 15, ет.1, ап. А6 да заплати на С. Г. Ж. ЕГН ********** от гр. П. на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: