О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
гр. София, 10.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 171 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Подадена е от В. Г. Г. частна жалба вх. № 1001/26.02.2010г. срещу разпореждане на Смолянски окръжен съд от 17.02.2010г. по гр.д. № 272/2009г., с което е върната подадената от него касационна жалба против решението на съда по същото дело, постановено на 23.12.2009г. Според жалбоподателя обжалваният акт е неправилен. При постановяването му съдът не е отчел разпоредбите на новоприетия ГПК, които уреждат по нов начин определянето на цената на иска не само въз основа на данъчната оценка, а и с оглед пазарната цена. Поддържа също, че в случая предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоценяем. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба О. п. у. – Смолян я оспорва.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството пред Смолянски окръжен съд по гр.д. № 272/2009г. е въззивно и е приключило с решение от 23.12.2009г., с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения от В. Г. Г. против О. п. у. – Смолян иск по чл. 109 ЗС. В решението съдът е посочил, че то е окончателно и не подлежи на обжалване.
Подадена е от В. Г. касационна жалба срещу решението, която съдът, с обжалваното разпореждане от 17.02.2010г., е върнал. За да достигне до този резултат съдът е изложил съображения, че решението не подлежи на касационно обжалване понеже обжалваемият интерес, определен на база данъчната оценка на имота към момента на завеждане на иска, е в размер на 5 лв., т.е. е под 1000лв. по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК. Изтъкнал е, че въпросът за цената на иска не е бил повдиган по време на първоинстанционното и въззивното производство и не е преразглеждан по реда на чл. 56 ГПК/отм./ По отношение на представената пазарна цена е посочил, че същата не може да служи за определяне цената на иска и обжалваемия интерес.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Обжалваемият интерес по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК съставлява паричния еквивалент на спорното право, решението по което се атакува. При дела от вещноправен характер той не винаги може да се съизмери с данъчната оценка на имота. Последната има предимно фискално предназначение и служи в гражданския процес за определяне цената на иска с оглед заплащане на държавната такса, както и за преценка на родовата подсъдност на иска. Според чл. 69, ал.1,т.2 ГПК цената на иска по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендирания имот, а ако няма такава – на пазарната му цена. Искът по чл. 109 ЗС има за предназначение да защити правото на собственост от всяко посегателство, така че той представлява вид иск за собственост. С оглед на това е неоснователно поддържаното в жалбата, че искът е неоценяем. Въз основа на горното може да се приеме, че при спор за недвижим имот интересът на обжалващия /визиран в чл. 280, ал.2 ГПК/, следва да се съотнесе с действителната стойност на този имот, като е несъмнено, че пазарната цена отразява най-точно тази стойност. Ето защо в конкретния случай обжалваемият интерес, като паричен еквивалент на вещното право на собственост, следва да се определи въз основа на пазарната цена на имота, за която касаторът е представил данни с касационната си жалба. Видно, че пазарната оценка на имота е 4 400лв., която сума надхвърля 1000лв.. Следователно не е налице визираната в чл. 280, ал.2 ГПК пречка за разглеждане на касационната жалба.
При горните изводи обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за администриране на подадената касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане на Смолянски окръжен съд от 17.02.2010г. по гр.д. № 272/2009г., с което е върната подадената от В. Г. Г. касационна жалба против решението на съда по същото гражданско дело, постановено на 23.12.2009г.
ВРЪЩА делото на Смолянски окръжен съд за администриране на касационната жалба на В. Г. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: