О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София 17.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1021 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Т. чрез пълномощник адв.П. Т. срещу решение от 27.04.11г.,постановено по гр.дело № 12563/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 29.07.10г.по гр.дело № 955/10г.на Софийски районен съд ,ІІ г.о.,57 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против А.”М.”.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № 10261 от 16.12.09г.,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с М. А. Т.,на длъжност”младши митнически специалист”в М. С.,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице реално съкращение в щата,при което ответникът е извършил законосъобразен подбор съобразно критериите на чл.329 КТ между служителите,заемащи длъжността „младши митнически инспектор”в М. С..
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.В случая няма данни,че приложените решения на окръжни и районни съдилища са влезли в сила.Актовете,в които са обективирани противоречиви разрешения на правния въпрос от значение за изхода на делото,не формират съдебна практика, ако не са влезли в сила.В т.3 от ТР № 1/10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС е прието,че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случаите,когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.На въпроса относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл.329 КТ при извършване на подбор от работодателя е дадено разрешение в ТР № 3 от 16.01.2012г.на ВКС по т.д.№ 3/11г.на ОСГК.В него е прието,че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Въпросът следва ли извършвания от работодателя подбор да се разпростира върху всички звена по щатното разписание на ведомството или работодателят е свободен да ограничи дейността си не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото при наличието на трайна съдебна практика,която приема,че подбор по чл.329 КТ се извършва между работниците и служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за населеното място.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 27.04.11г., постановено по в.гр.дело № 12563/10г.на Софийски градски съд по жалба на М. А. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.