О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1010/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с № 395 от 09.04.2010 год., постановено по гр.дело № 222/2010 год., с което е потвърдено решение № 1904/23.11.2009 год., постановено по гр.дело № 1798/2009 год., с което П. окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения на основание чл.108 ЗС иск на Г. И. Б. срещу С. К. М., и двамата от[населено място], като не е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на приращението на две сгради за търговия: едноетажна сграда с идентификатор 56784.524.36.3 със застроена площ 52 кв.м. и едноетажна сграда за търговия с идентификатор 56784.524.36.2, със застроена площ 126 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор 56784.524.36, съгласно скица № 3960/31.08.2009 год. на АГКК-Служба по ГКК[населено място], находящи се в[населено място], бул.”Хр.Б.” № 108.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Г. И. Б., представляван от адвокат С. Ф. М. от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като е постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл.152, ал.2 и чл.121, ал.1 ГПК/отм./ както и на чл.92 ЗС – при разместена доказателствена тежест – прилага съдебни решения. Претендира за направените по делото разноски.
От ответника по касация С. К. М., представляван от адвокат П. Т. Т. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно по делото, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 19.07.1989 год. Т. Я. П. е продала на внука си С. К. М. (ответник по спора): дворно място в[населено място] на бул.”Х. Б.” № 46, състоящо се от 400 кв.м., имот пл.№ 36, кв.2 на строителен комплекс „У.” ведно със застроената върху 61 кв.м. полумасивна жилищна сграда, а след придобиване правото на собственост приобретателят е построил в имота процесните сгради. Взето е предвид, че с влязло в сила решение от 07.01.1993 год. по гр.дело № 4151/1992 год. на Пловдивския окръжен съд договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен като С. К. М. е осъден да предаде владението на имота на наследниците на прехвърлителката Т. Я. П., след което е извършена делба и с решение от 22.07.1996 год. по гр.дело № 8249/1993 год. на Пловдивския районен съд, VІІІ-ми състав, на основание чл.288, ал.2 ГПК/отм./ е поставен в дял на Е. П., а впоследствие е изнесен на публична продан като с постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.2006 год. на частния съдебен изпълнител А. С. А. дворното място с жилищната сграда е възложено на Г. И. Б., а С. К. М. е отстранен от владение. Съобразено е, че с влязло в сила решение № 439 от 20.02.2009 год. по гр.дело № 2260/2008 год. на Пловдивския районен съд в производство по чл.75 ЗС Г. И. Б. е бил осъден да предаде на С. К. М. владението върху сграда с търговско предназначение с обща застроена площ от 152 кв.м., построена в северозападната част на дворното място, която се състои от магазин с площ от 57 кв.м. и кафе-аператив с площ от 95 кв.м., а с нотариален акт № 57, том VІ, рег.№ 7969, нот.дело № 1057/2006 год. С. К. М. е дарил този имот на дъщеря си К. С. М. като си е запазил безвъзмездно и пожизнено право на ползване. Направен е извод, че ответникът С. К. М. владее процесните сгради на законно основание – учредено право на ползване, поради което и предявеният срещу него иск по чл.108 ЗС е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 1318 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 5641/2007 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ при неизлагане на фактически и правни изводи, които да съответствуват на обективното съдържание на представените доказателства, докато в конкретния случай такива са направени;
Решение № 2194 от 1960 год. по гр.дело № 5722/1960 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд по чл.54 ЗЛС е неотносимо към спора;
Решение № 814 от 11.10.2004 год. по гр.дело № 2095/2003 год.на Търговска колегия на Върховния касационен съд по иск с правна квалификация чл.97, ал.3, изр.2 ГПК/отм./, но във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ;
Обжалваното решение не е в противоречие с решения: № 737 от 09.07.1956 год. по гр.дело № 4080/1956 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд, постановено по друг процесуален ред във връзка с чл.188 ГПК/отм./; решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд по иск с правна квалификация чл.109а ЗС; решение № 1488 от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд;
Решения: № 1002 от 07.01.2010 год. по гр.дело № 3800/2008 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е по чл.86 ЗЗД и чл.10 ЗОДОВ. № 323 от 23.03.1956 год.. по гр.дело № 1425/1956 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд е по чл.47, ал.2, пр.2 и чл.32 ЗЛС; № 52 от 22.05.2009 год. по т.дело № 695/2008 год. на І търговско отделение е по чл.86, ал.1 и чл.240, ал.1 ЗЗД, № 545 от 22.10.2008 год. по т.дело № 253/2008 год. на същото отделение е по чл.266, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.128, ал.1 ГПК/отм./ на Върховния касационен съд, а решение № 1550 от 20.06.1979 год. по гр.дело № 65/1979 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е по чл.19, ал.1 ЗДЗЦ, чл.127, ал.1, чл.128, ал.1 ГПК/отм./ – следователно са неотносими към спора;
Решение № 659 от 21.03.1966 год. по гр.дело № 147/1966 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае отчуждаване на парцел и приложението на чл.92 и чл.97 ЗС;
Решение № 271 от 31.01.1969 год. по гр.дело № 2242/1968 год. на същото отделение и съд е по чл.63, чл.92 ЗС при различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело;
Решение № 1146 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 4832/2007 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по иск с правна квалификация чл.108 ЗС във връзка с чл.92 ЗС, но в настоящия случай е налице влязло в сила решение относно процесните постройки;
Решение № 746 от 21.11.2005 год. по гр.дело № 475/2005 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено, но в производство за делба и свързано с приложението на чл.19, ал.1 СК, чл.92 ЗС и чл.127, ал.1 ГПК/отм./;
Решение № 293 от 21.02.2000 год. по гр.дело № 1275/1999 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд касае приложението на чл.92, но във връзка с чл.55 ЗС.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 2 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с № 395 от 09.04.2010 год. по гр.дело № 222/2010 год.
ОСЪЖДА Г. И. Б. ЕГН [ЕГН] от[населено място], ул.”Кр. П.” № 12б да заплати на С. К. М. от[населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 000/две хиляди/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: