4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София,25.03. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 654/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. – чрез процесуалния й представител адв. Г. В., срещу решение № 325 от 02.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 3693/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 4641 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 213/2010 г. на Софийски градски съд, І-6 състав, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Д. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 15.07.2008 г. пътно – транспортно произшествие в размер на сумата 45 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторката моли за отмяна на решението и за присъждане на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение в пълен размер, ведно с разноските по делото.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития по чл.266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ; 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено – икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], на заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Д. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като неимуществените вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата в резултат на ПТП от 15.07.2008 г., са обезщетени изцяло от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на реализиралия произшествието водач с изплатената преди завеждане на делото сума в размер на 20 000 лв. Въззивният съд се е позовал на разясненията в т.11 от ППВС № 4/1968 г. и е преценил, че с оглед момента на настъпване на произшествието, възрастта на пострадалата към този момент, вида и характера на доказаните по делото телесни травми, претърпени при произшествието – счупване на шийката на дясната раменна кост с последвала пареза на десен аксесорен нерв плексус брахиалис и счупване на левия страничен израстък на крилото на дясната хълбочна кост на таза, интензитета на болките и страданията и продължителността на лечебно – възстановителния период, доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение е достатъчно за възмездяване на понесените от ищцата неимуществени вреди и съответства на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. При формиране на изводите относно размера на обезщетението са отчетени недоказаността на останалите твърдени в исковата молба телесни увреждания и обстоятелството, че ищцата не се е явила за личен преглед при вещото лице от назначената съдебно – медицинска експертиза, което е препятствало изготвянето на заключение дали неблагоприятните последици от травмите са преодолени окончателно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Въпросите, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Адресираната до Софийски апелативен съд въззивна жалба не съдържа оплаквания за несъобразяване на определеното от първоинстанционния съд /и изплатено от ответника – застраховател/ обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ с предвидените в чл.266 КЗ лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и с променените обществено – икономически условия в страната. Поради отсъствие на заявени оплаквания и предвид ограничението на чл.269 ГПК въззивният съд не е обсъждал дали лимитите на застрахователно покритие и промените в социално – икономическата обстановка в страната са релевантни за справедливия размер на дължимото обезщетение. След като въпросите не са обсъждани от въззивния съд, те не са рефлектирали върху отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Въпреки, че въпросите за съобразяването на икономическата конюнктура в страната и на лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при разглеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ не са обуславящи за изхода на конкретното дело, следва да се отбележи, че по тях вече съществува задължителна практика на ВКС, формирана с постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 83/2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 25/03.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на І т. о. и решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. В цитираните решения е изразено становище, че конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно чл.226, ал.1 КЗ, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При наличие на задължителна практика касационното разглеждане на поставените от касаторката въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включително в аспекта, аргументиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – осъвременяване на практиката в ППВС № 4/1968 г. в съответствие с настъпилите след създаването й промени в законодателството, обществено – икономическите и в социалните условия в страната.
Неоснователни са доводите за отклонение на въззивното решение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. В съобразителната част на решението въззивният съд изрично е препратил към указаните в т.11 от ППВС № 4/1968 г. общи критерии, имащи значение за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, и е взел предвид всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Дали разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена правилно, е въпрос от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, а тя не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 02.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 3693/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :