4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 4.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Б. гр.дело № 6344/2013 г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адвокат В. К. срещу въззивно решение № 606 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 473/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 267 от 18.01.2013 г. по гр.д. № 19292/2011 г. на Варненския районен съд е развален сключеният между И. Д. И., П. Д. Т., А. Б. Н. и П. Б. П. от една страна и от друга жалбоподателят, договор за учредяване право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в нот.акт № 184/2008 г., в частта, с която учредяват на дружеството право на строеж върху описаните в диспозитива на решението обекти, срещу задължението на последното да завърши строителството на цялата сграда, съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства и да предаде същата с подписан акт обр. № 16 за срок от 24 месеца, от датата на издаване на разрешение за строеж при степен на завършеност по БДС, дружеството е осъдено да заплати на И. И. сумата 5 720 лв. за апартамент № 10 и на П. Т. сумата 5 720 лв. за апартамент № 6, представляващи обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в лишаване от ползите от имота за периода 28.01.2010 г. до 28.11.2011 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: за пределите на действие на силата на пресъдено нещо; наличието на обективни причини с общо действие- световна финансова криза изключва ли виновно неизпълнение на договора, в случая на жалбоподателя.
Ответниците И. И. и П. Т. в писмен отговор на касационната жалба чрез адвокат Д. Б. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и че даденото от въззивния съд разрешение, че неизпълнението на неделимо задължение по отношение на един от кредиторите е основание за разваляне на договора е в съответствие с трайната съдебна практика. Цитираното от жалбоподателя решение № 480 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 426/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия случай.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира съдът следното:
За да потвърди решението на Варненския районен съд в частта, с която е развален сключеният договор за учредяване право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в Н.А. № 184/2008 г. на нотариус Ш. при В. в частта, с която И. И., П. Т., А. Н. и П. П. учредяват на дружеството право на строеж на посочените в договора обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в [населено място], [улица], 14а, срещу задължението на последното да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства, и да предаде същата в срок от 24 месеца, от датата на издаване на разрешение за строеж, и с която дружеството е осъдено да заплати на И. И. и П. Т. по 5 720 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договора, Варненският окръжен съд е приел, че са се осъществили посочените в исковата молба основания, от които ищците са извели правото си за разваляне на договора, а именно – виновно неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения. Приел е, че страните са сключили договор, по който срещу поетото от строителя- /дружеството- жалбоподател/ задължение да построи в имота на ищците сграда, собствениците са му учредили право на строеж за конкретни обекти в бъдещата сграда. След като е анализирал сключеният договор е формирал извод, че сградата не е построена до етапа на грубия строеж в уговорения срок, и е налице неизпълнение от страна на ответника-изпълнител. Тъй като изпълнителят се е задължил да извърши строителството на цялата сграда, съобразно одобрен архитектурен проект, т.е. да предаде общо сградата в завършен вид на всички кредитори е достигнал до извод, че задължението е неделимо по волята на страните, както и че в конкретния случай неделимостта следва и от естеството на задължението. С оглед на това е приел, че неизпълнението на неделимо задължение по отношение на един от кредиторите е основание за разваляне на целия договор, при което всеки един от кредиторите е овластен да иска изпълнение и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително и да осъществи разваляне на договора изцяло. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която исковете по чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД са уважени е потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по отношение на процесуалноправния въпрос за възможността само няколко от множество кредитори да упражни правото си да развали договор, когато той има за предмет неделимо задължение. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в решение № 146 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1127/2010 г., ІІІ г.о. и решение № 317 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 1737/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. С цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК практиката е уеднаквена, като е прието, че при активна солидарност всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително и да осъществи развалянето на договора изцяло. В настоящия случай съдът е приел, че волята на договарящите е била изпълнителят да изпълни единното си неделимо задължение към прехвърлителите на правото на строеж – да построи уговорената жилищна сграда и да я предаде в завършен вид на всички кредитори. При активна солидарност всеки един от кредиторите може да поиска разваляне на договора поради неизпълнение. Цитираното от жалбоподателят решение № 480 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 426/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е постановено в производство по чл.304 ГПК и не е задължителна практика, тъй като съгласно приетото в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на второто поддържано основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението се поддържа, че от значение за развитие на правото, което ще е от съществено значение не само за настоящия казус, но и за много други идентични, защото те не са рядкост, е световната финансова криза при която не всички длъжници са в състояние да покриват задълженията си към своите кредитори, което изключва напълно виновно договорно поведение на длъжника.
В случая не е поставен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение. Процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи на плоскостта на интереса на търговеца от разглеждане на жалбата по същество, без обаче да е мотивирал дали е налице неяснота или непълнота на конкретна правна разпоредба, което да налага тълкуването й, като това да е от значение едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Според разясненията в т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато с въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, чието касационно разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. Естеството на въпроса сочи, че той има значение за правилността на въззивното решение, но не е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховият касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 606 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 473/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: