6
6
Определение по т. д. № 3725/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3725/13 на ВКС, ТК, І-во отд. Page 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
София, 24.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3725 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 673/8.04.2013 г. по т. д. № 4068/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 07.05.2012 г. по гр. д. № 10145/2009 г. на Софийски градски съд. С последното, касаторът е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на Е. С. и Г. С. сумите по 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с п. т. п. на 20.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2008 г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с три процесуалноправни и материалноправни въпроси, като е посочил, че счита наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. и Ш. Ч, чрез адв. Д. И. в писмен отговор вземат становище за допустимост на касационната жалба.
Ответникът Г. ф, [населено място] в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Е. Д. С. и Г. С. С. в писмен отговор чрез адв. П. К. поддържат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Ответниците Е. С. и Г. С. са депозирали и частна жалба вх. № 5859/27.05.2013 г. против тази част от въззивното решение, с която е разрешен въпросът за разноските в производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, Софийски апелативен съд е приел, че категорично са установени по делото елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправно поведение и вина на водача, както и причинно – следствена връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на починалото им дете.
По спорните въпроси във въззивното производство – за наличието/отсъствието на валиден застрахователен договор и за завишеност на размера на присъденото обезщетение, Софийски апелативен съд е приел, че липсата на подпис от страна на застрахования върху застрахователната полица не означава липса на договорно правоотношение, предвид внесената застрахователна премия, приета и осчетоводена от застрахователното дружество, регистрирането на договора в информационния център на Гаранционния фонд.
По отношение на оплакването за завишеност на размера на присъдените обезщетения – по 100 000 лв. на всеки един от ищците- родители на починалата при п. т. п. К. С., апелативният съд е приел, че обезщетенията съответстват на твърдяните и доказани по делото неимуществени вреди, съобразени са с установената степен на близост, със социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, възрастта на пострадалия, както и практиката на съда за аналогични случаи към процесния период.
По отношение на въведените първи и втори, свързани по между си процесуалноправни въпроси за възможността при наличие на солидарна отговорност на двама водачи – делинквенти да възникне солидарна отговорност между техните застрахователи, и следва ли при евентуално субективно съединяване на искове, съдът да уважи иска срещу предпочитания ответник, като го осъди да репарира и вредите, причинени от лицето, отговорността на което е застрахована при евентуалния ответник не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В настоящото производство не се твърди, че е налице солидарна отговорност на застрахователите, нито се иска солидарното им осъждане от ищците. Поради това подобен диспозитив отсъства в обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено първоинстанционното решение /респ. в първоинстанционното решение/. Позоваването на ППВС № 4/1975 г. не обосновава предпоставките на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в т. 12 предмет на обсъждане е наличието на солидарна отговорност между делинквент и застраховател, пред каквато хипотеза не сме в настоящото съдебно производство, предвид предявените искове от ищците. Позоваването на т. 5 от ППВС № 17/63 г. е относимо към предявени регресни претенции, тъй като се отнася до отговорност на работник към предприятие и между предприятия, а подобни претенции и правоотношения липсват.
Неотносимо е и приложеното Решение № 71/2011г. на ІІІ г. о. на ВКС, тъй като в него материалноправния въпрос, намерил разрешение е свързан с договорни отношения между две физически лица и преценка за приложимост на чл. 121, ал. 1 ЗЗД в конкретния случай по гражданското дело, докато в настоящото съдебно производство съдилищата не са посочили, че е налице солидарна отговорност на застрахователите, а са се произнесли по предявените искове, съобразявайки посочения предпочитан ответник по главния иск по чл. 226, ал. 1 КЗ – застрахователно дружество – жалбоподател и предявените искове при евентуалност срещу Гаранционния фонд и друго застрахователно дружество. Настоящото дело всъщност е само за вреди, дължими на пострадалото лице, а за пострадалия е без значение от кой от застрахователите ще получи в пълен размер исканото обезщетение. В този смисъл е и постановеното в т. 15 на ППВС № 4/75 г. Неотносимо е в тази връзка и позоваването на влязло в сила решение № 617/ 13.04.2012 г. на Софийски апелативен съд.
По третият поставен въпрос – дали е допустимо да се приема, че употребата на алкохол или други упойващи вещества от страна на водач – участник в п. т. п. сочат на негово виновно поведение безусловно и без да се обсъждат и изследват причинната връзка между такова нарушение и забраната за управление на превозно средство след употреба на алкохол или други упойващи вещества, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е доказано нито едно от основанията по чл. 280 ГПК. Въпросът е поставен общо и той предполага преценка на отделните факти и твърдения, въведени от страните, проведеното оспорване и пр., а формирането на фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретна преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Но дори и да се приеме, че подобен правен въпрос е формулиран, то не е доказано основание по т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК. В приложените съдебни актове не е бил даден отговор на въпроса, тъй като съобразно представените по делото доказателства и тяхното оспорване, съдилищата са излагали различни фактически и правни изводи, досежно поведението на водачите на моторни превозни средства и относно елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД.
Не е обосновано основанието и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал., ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По частната жалба вх. № 5859/27.05.2013г.:
Предмет на обжалване е въззивното решение само в частта за разноските. Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове, касаещи отговорността за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение , тъй като не се съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от ГПК /отм./. В посочената част, тези съдебни актове имат характер на определение, които съгласно чл. 248 ГПК подлежат на изменение или допълване по искане на страна от съда, който ги е постановил.
Предвид обстоятелството, че въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, частната жалба срещу частта, касаеща отговорността за разноските следва да се остави без разглеждане и да бъде изпратена на Софийски апелативен съд, който, според чл. 248, ал. 1 ГПК, е компетентен да се произнесе по искането на частния жалбоподател за неговото изменение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 673 08.04.2013 г. по гр. д. № 4068/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Оставя без разглеждане частната жалба вх. № 5859/27.05.2013 г. на Е. и Г. С., чрез адв. П. К. против въззивното решение № 673/08.04.2013 г. по гр. д. № 4068/2012г. на СОС в частта за разноските.
Прекратява производството по делото в тази му част.
Изпраща частната жалба вх. № 5859/27.05.2013 г. по компетентност на Софийски апелативен съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.
Определението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: