4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 16.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1783/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2720 от 30.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 264/2013 г. на Благоевградски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 302 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 2505/2011 г. на Благоевградски районен дружеството – касатор е осъдено да заплати на [фирма] сумата 7 283.53 лв. – дължим наем за помещение от 180 кв. м. в [населено място], на [улица], по наемно правоотношение от 01.01.2009 г. за времето до прекратяване на правоотношението на 16.08.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 25.08.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 1 098.83 лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, и е отхвърлено противопоставеното от касатора възражение за прихващане на сумата 6 000 лв. – вземане за подобрения в наетото помещение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за наем.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. Без индивидуализация на обекта, на неговата площ, срок на договор, дата на сключване и цена, налице ли е договор за наем, въпреки фактическото ползване на имота; 2. Водените разговори, за които няма категорични данни как са приключили, обосновават ли сключване на договор за наем или са налице преддоговорни отношения между страните по смисъла на ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба като недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – като неоснователна, по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед обжалваемия интерес – 7 283.53 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Според действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, от значение за допустимостта на касационното обжалване е цената на предявения по делото иск, а не обжалваемият интерес. В случая искът за наем е предявен за сумата 20 715 лв., с която се съизмерява цената на иска, съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Цената на иска надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е допустима.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, Благоевградски окръжен съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява съществуването на правоотношение между страните по договор за наем на помещение с площ от 180 кв. м. в [населено място], на [улица], по което ответникът – наемател не е заплатил на ищеца – наемодател наемна цена за ползването на наетото помещение в периода до прекратяване на правоотношението на 16.08.2011 г. Изводите на въззивния съд за обвързаност на страните от наемно правоотношение по повод на процесното помещение са изградени след съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства по делото, като са съобразени и извършените от ответника плащания на наем за помещението, квалифицирани като признание на неизгоден за него факт. Относно размера на наема решаващият състав на Благоевградски окръжен съд е приел, че ответникът дължи наем в размера, уговорен в писмения договор за наем, сключен от страните по повод на друго помещение с площ 260 кв. м., което ответникът е ползвал до преместването си в по-малкото помещение от 180 кв. м.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 -т.3 ГПК; Правният въпрос следва да е от значение за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, а не за правилността на решението; Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса, които нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са изведени от защитната теза на касатора за недоказаност на наемното правоотношение относно помещението с площ 180 кв. м. като предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наем за ползване на помещението. За да уважи частично иска по чл.232, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява сключването на договор за наем, от който произтича задължение за касатора за заплащане на претендирания с иска наем. Поставените въпроси са насочени към проверка на правилността на така направения извод, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, са неотносими към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол и не подлежат на разглеждане в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на бланкетно заявената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на формулираните в изложението въпроси са обусловени изцяло от преценката на фактите и доказателствата по конкретното дело, което изключва значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 264/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
В зависимост от изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба по договор за правна защита и съдействие от 07.01.2014 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2720 от 30.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 264/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :