3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5734/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. В., подадена от пълномощника му адв. Ж. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, от 21.07.2015г. по в.гр.д. № 196/2015г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Берковица от 1.06.2015г. по гр.д. № 75/2015г. с което са отхвърлени предявените от С. П. В. против „Музеен комплекс” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация „Музеен комплекс” [населено място] в подадения от пълномощника му адв. И. В. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. П. В. против „Музеен комплекс” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор. Действително с новата длъжностна характеристика са въведени допълнителни трудови функции – уредникът следва да изготвя реставрационни документи според изискванията на Лабораторията по консервация и реставрация при Н., да прави предложения за реставрационна програма за третиране на определена творба, която след съгласуване с главния реставратор да представя на Експертен реставрационен съвет, да извършва реставрационни операции, които са съгласувани и одобрени и др. Суверенно право на работодателя обаче е да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. В случая не може да се приеме, че вследствие на тези нововъзложени функции се променя самата длъжност – от уредник в консерватор-реставратор. Длъжността е запазена в първоначалния й вид и не е налице трансформация. Съдът е приел, че не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни норми, включително и забраната за злоупотреба с право. Относно доводите на ищеца за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е приел, че презумпцията за добросъвестност не е оборена. В случая въвеждането на нови функции е мотивирано с това, че посещаемостта на галерията чувствително е намаляла, поради което е възникнала необходимост от уплътняване на работното време и постигане на нормална натовареност. По делото не са представени доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е продължение на предходното неуспешно проведено дисциплинарно уволнение.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „Налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика са въведени нови трудови функции, увеличен е обема на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности на работника/служителя, т.е. добавянето на нови трудови функции при запазване на основните трудови функции и наименованието на длъжността води ли до създаване на нова длъжност”, „Представлява ли нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ въвеждането от работодателя в новата длъжностна характеристика на изискване за висше образование със специалности, каквито служителят не притежава, с оглед именно този служител да бъде уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ” и по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди наведените от ищеца доводи за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ като обсъди събраните доказателства в тази насока”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия от поставените въпроси, който е от значение за решаването на делото, предвид представените от касатора решения № 730/2010г. ІІІ г.о. ВКС и № 350/2013г. ІІІ г.о. ВКС с които е прието, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на трудовата функция за длъжността, но не и ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променя изцяло или отчасти и трудовата функция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, от 21.07.2015г. по в.гр.д. № 196/2015г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: