О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
Гр.София,02.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1007/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], чрез пълномощника си – адв. В. Д., срещу решение № 652/18.12.2014 г. по в.гр.д. № 917/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1023/07.07.2014 г. по гр.д.№ 1331/2014 г. на Плевенски районен съд, ХХІ граждански състав и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД да заплати на кооперация „В.-В.-ДМ” с ЕИК[ЕИК] от [населено място] сумата 14 478.75 лв. – наказателна лихва за забава върху главница 16 500 лв. за периода от 06.04.2008 г. до 20.02.2013 г.
Касационните оплаквания, изложени в жалбата, са за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основания за касиране по чл. 281 т. 3 ГПК. Въз основа на тях се претендира обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, който според касатора е съществен за разрешаването на спора: Възможно ли е да бъде прекъсван вече изтекъл давностен срок? Твърди се, че въпросът е разрешен при условията на чл. 280 ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и се моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба кооперация „В.-В.-ДМ” чрез процесуалния си представител адв. В. П. изразява становище, че решението не следва да се допуска до касационна проверка, т.к. не са доказани допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава. В условие на евентуалност излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, намира същата за допустима.
Предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
За да формира извод за основателност на предявения иск за заплащане на договорена наказателна лихва за забава в съответния период преди датата на погасяване на главницата, съставът на въззивния съд е взел предвид следните установени по делото факти:
Ищцовата кооперация е предоставила на ответницата П. Г. паричен заем в размер на 16 500 лв., оформен с писмен договор от 08.09.2000 г., с краен срок за погасяване на кредита – 21.10.2002 г., съгласно погасителен план. Уговорена е възнаградителна годишна лихва в размер на 13 %. При просрочване на погасителните вноски, страните са се съгласили да се заплаща наказателна лихва в размер на договорната, плюс 20 % върху просрочените суми. На 28.04.2006 г. е сключена спогодба, според която са опростени част от дължимите наказателни лихви, като ответницата е признала, че дължи сума в общ размер от 34 825.19 лв., от която сумата 16 500 лв. представлява просрочена главница, а останалата част – просрочени лихви и наказателни лихви, съответно конкретизирани. Със същата спогодба е променена клаузата на чл.9 относно наказателната лихва, като надбавката е намалена от 20 % на 5 %. С молба до кооперацията от 06.04.2011 г. ответницата е признала задължения по договора за кредит в размер на 59 971.77 лв., помолила е да погаси главницата, а разликата в размер на 40 471.77 лв. да й бъде опростена, поради невъзможност да я погаси. УС на кооперацията на свое заседание на 08.04.2011 г. е взел решение за сключване на нова спогодба, по силата на която П. Г. да заплати просрочената главница, в резултат на което начислената лихва /договорна, наказателна/ да се опрости. По-късно ответницата е поканена в двуседмичен срок да се яви за подписване на спогодбата и заплащане на дължимата сума, което тя не е сторила. Не се спори между страните, че главницата по договора за кредит е погасена на 20.02.2013 г., в хода на висящо исково производство.
С оглед наведените по делото възражения съдът е счел, че липсва решение на кооперацията за опрощаване на начислените лихви по молбата от 06.04.2011 г., т.к. условие за това е било сключването на нова спогодба между страните – факт, който не се е осъществил. По въпроса дали предявеното по настоящия процес вземане е погасено по давност, съдът е съобразил следното: При подписване на спогодбата от 28.04.2006 г. ищцата не е възразила за изтекла погасителна давност, а напротив, признала е цялото формирано задължение с лихвите. Същевременно със спогодбата е била извършена новация на дълга, като от нея започва да тече нов давностен срок, който за лихвите е три годишен. С депозирането на молбата от 06.04.2011 г. ищцата по същия начин е признала цялото задължение – главница и лихви, отново без да се позове на изтекла в нейна полза погасителна давност. Съдът е приел, че едно вземане може да бъде признато, включително след изтичане на давностния срок, аргументи за което е почерпил от нормата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни погасено по давност парично задължение, той няма право да претендира обратно платеното. Т.е. след като длъжникът може да изпълни и погасено по давност задължение, той може и да го признае. Това признание представлява отказ от позоваване на вече изтекла давност относно лихвите и следва да бъде зачетено, т.к. е достигнало до кредитора и е произвело правно действие. От депозирането на молбата започва да тече нова тригодишна погасителна давност по отношение на лихвите, която не е изтекла до момента на предявяване на исковата молба – 21.03.2014 г., следователно, искът не е погасен по давност. Наказателната лихва върху главницата от 16 500 лв. за исковия период – от 06.04.2008 г. до 20.02.2013 г. възлиза на 14 478.75 лв., според заключението на вещото лице, поради което искът е уважен в посочения размер.
Следователно, решаващият извод на съда, за да приеме, че лихви се дължат за периода след 06.04.2008 г. е, че ответницата се е отказала от изтекла в нейна полза погасителна давност, възможност, която законът допуска по аргумент от чл.113 пр. последно от ЗЗД /макар в случая към 06.04.2011 год. тригодишната давност, приложима относно вземането за наказателна лихва с характера на мораторна неустойка все още да не е била изтекла/.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касация. Поставеният от касатора правен въпрос не се явява значим за изхода по конкретното дело, с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, т.к. съдът изобщо не е изложил доводи за прекъсването на вече изтекъл давностен срок по отношение на претендираното вземане. Прочее, по отношение на вземания за забава, които се формират /начисляват/ като процент от главното вземане, с оглед периодичния им характер, давностният срок никога не може да изтече по начин, че периодичното вземане да бъде погасено изцяло преди погасяване на главното вземане, по аргумент от чл.114 ал.4 ЗЗД.
Според цитираното по-горе ТР № 1/2009 г. съдът не може служебно сам да извежда правен въпрос от значение за решаването на делото, като диспозитивното начало в процеса е приложимо и в етапа на селекция на касационните жалби. К. съд е обвързан да прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК само по въпроси, с които конкретно е сезиран, като има право единствено да ги уточнява или преформулира.
Липсата на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, разрешен в обжалваното решение, води до извод за недопускане на същото до касационен контрол, поради което и ВКС, ТК, ІІ отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 652/18.12.2014 г. по в.гр.д. № 917/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд до касационно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: