О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 19.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2056 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рила -98“ АД, гр. Кърджали и „Търговия –К“ ООД, гр. Кърджали, срещу решение №141 от 14.05.2018г., постановено по в.т.д. №163/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С него е обезсилено решение №10 от 18.01.2018г. по т.д. №18/2017г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на Община Кърджали, че „Рила -98“ АД, гр. Кърджали и „Търговия –К“ ООД, гр. Кърджали, не дължат изпълнение на: сумата 201888,27лв – предмет на изпълнителен лист от 27.03.2008г., издаден по реда на чл. 237, б. „в“ от ГПК (отм.) по частно гр.д. №165/2008г на Районен съд – Кърджали, включая: 112320,94 лв., представляваща невнесени вноски по чл. 10.2 и чл. 10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998г., за периода от 01.08.2000г. до 01.08.2007г.; 4353,12 лв., представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002г. до 26.02.2008г. и 85214,21 лв, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл. 28 от договора, за периода от 04.04.2002г. до 26.02.2008г, понастоящем предмет на изпълнение по изп. дело №190/2017г на ЧСИ Р. С., peг. №812 на КЧСИ; сумата 284143,30лв, предмет на Заповед № 475 от 07.04.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.04.2009г., издадени по ч. гр. дело №391/2009г на РС – Кърджали, съставляваща част от общо присъдената неустойка в размер на 435286,92 лв., по договор за приватизационна продажба от 17.12.1998г., като делото е върнато за ново разглеждане от нов състав.
Касаторите обжалват въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че главният иск е напълно редовен, като предявен между надлежни страни, при ясно изложени обстоятелства и петитум. Поддържат, че с оглед заявените в исковата молба твърдения, че след като община Кърджали се е снабдила с двата изпълнителни листа и са образувани изп. дело №438/2009г. и №349/2009г. на ЧСИ Р. С., са настъпили нови обстоятелства, в резултат на които са се погасили вземанията на общината по двете дела, а именно вземанията са се погасили по давност поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от пет години. Поради това касаторите считат, че правната квалификация на предявения иск е несъмнено 439 ал.2 от ГПК, както правилно е определена от първоинстанционния съд. Относно констатираните нередовности в частта по предявения евентуален иск, считат, че въззивният съд е следвало да им даде указания за отстраняването им. Претендират разноски.
Касаторите в изложението към касационната жалба се позовават на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и поставят следните правни въпроси: 1. Как трябва да процедира въззивният съд, когато същият за първи път констатира нередовности на исковата молба? 2. В случай, че пред първоинстанционния съд са съединени главен и евентуален иск, а въззивният съд, бидейки сезиран с жалба на ответника срещу уважения главен иск, намери евентуалния иск за недопустим, тази недопустимост води ли до недопустимост на решението като цяло? Следва ли въззивният съд за първи път да се произнесе по евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция? 3. В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд? Поддържат, че по първия въпрос съдът се е отклонил от разрешенията в т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, а по втория и третия е допуснал отклонение от разрешенията в т.15 от ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК. Поддържат също, че по първия въпрос е налице противоречие с решение №105/28.02.2012г. по гр.д.№637/2011г. на ВКС, І г.о., а по втория въпрос съдът е допуснал противоречие с решение №18/04.04.2014г. по т.д. №24/2013г. на ВКС, І т.о.
Ответникът община Кърджали поддържа, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и аргументирано съгласно представените по делото доказателства и съобразено изцяло с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на нередовности на исковата молба, по която са предявени първоначалните искове. Посочил е, че е разгледан иск за установяване несъществуване на вземане, при който и длъжникът, и ипотекарният длъжник са на една страна в процеса – на ищеца, а надлежната легитимация предполага длъжникът и кредиторът да са ответници по иска, предявен от ипотекарния длъжник. Изтъкнал е, че без да отстрани тази ненадлежна легитимация, за която следи служебно, първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, а оттам – постановил недопустимо решение. Изложил е съображения, че с исковата молба се оспорва дължимостта на суми, която произтича от различни основания – издадени два изпълнителни листа – на основание чл. 237, б. „в” от ГПК(отм.) и на основание стабилизирана заповед за изпълнение. Първото основание представлява „несъдебно“ изпълнително основание и при условие, че се оспорва дължимостта на суми по несъдебно изпълнително основание, то предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, а не по чл.439, ал.2 от ГПК, както го е квалифицирал първоинстанционният съд. Също така е установил, че с изготвения по делото проект за доклад от първоинстанционния съд не е дадена правна квалификация на евентуалния иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на Община Кърджали. Според въззивния съд неправилно е посочено в доклада, че се касае за един иск, но в същото време ищецът навежда различни основания за нищожност на самата ипотека и нарушения при вписването ?, които наведени обстоятелства всъщност сочат на предявени няколко иска – този въпрос не е бил изяснен от първоинстанционния съд, исковете са останали нередовни и без да е посочено при условията на какво съединяване са предявени, респ. как следва да бъдат разгледани от съда, а също така не е посочена цена на иска, за да се прецени неговата подсъдност, както и по какъв ред следва да бъде разгледан. Отделно от това е приел, че съединяването на този иск в едно производство с главните е недопустимо поради надлежното конституиране на страните. Изтъкнал е и съображения, че предявяването на този иск в процеса от „Търговия – К” ООД води като последица до отричане на качеството му на ипотекарен длъжник, а именно наличието на това му качество определя неговия правен интерес и процесуална възможност да предявява главния иск за оспорване дължимостта на суми в изпълнителното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по третия процесуалноправен въпрос „В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?”, за проверка за съответствие с разрешенията дадени в задължителната практика на ВКС, включително ТР №1/2013г. и т.9 на ППВС №1/85г. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че са налице такива пороци на първоинстанционното решение, които налагат неговото обезсилване – ненадлежна легитимация на страните, разглеждане на непредявен иск, неотстраняване на нередовностите на исковата молба в частта по предявения евентуален иск. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. По поставения въпрос са дадени разрешения и в ТР №1/ 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник за разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. По поставения въпрос е формирана практика и с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №13 от 02.08.2018г. по т.д.№1014/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Останалите два въпроса са поставени от касаторите с оглед доводите им, че в настоящия случай констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба не са основание за обезсилване на първоинстанционното решение. Макар и да са обуславящи за изхода на спора, по тях не следва да бъде допускано касационно обжалване, доколкото при отговора на въпроса за хипотезите, в които въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение, ще бъдат разгледани дължимите процесуални действия от въззивния съд с оглед различните пороци на първоинстанционното решение.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса „В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?”, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите „Рила -98“ АД и „Търговия –К“ ООД следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 9720,62 лева.
С оглед на изложеното настоящият състав на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №141 от 14.05.2018г. по в.т.д.№163/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите „Рила -98“ АД, гр. Кърджали и „Търговия –К“ ООД, гр. Кърджали, в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 9720,62 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.