О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 05.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 1586/2017 година и за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Агенция „Митници“ чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. А. срещу определение № 4362/17.02.2017 г. по гр.д.№5689/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав. С него е оставена без уважение молба вх.№166135/23.12.2016 г. на жалбоподателя за изменение на решение № 8351/30.09.2016 г.,постановено по делото, в частта за разноските.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на определението, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност и не са съобразени разрешенията, дадени в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК. Предлагат се изчисления за дължимия размер адвокатско възнаграждение по приложими според жалбоподателя разпоредби от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и се изразява становище,че размерът на претендираните разноски е близо три пъти по-голям. Иска се определението да бъде отменено и въз-ражението за прекомерност да бъде уважено.
Ответницата по частната жалба С. С. М. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Д. К., я оспорва.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като е направено след приключване на устните състезания по делото. Позовал се е на задължителна съдебна практика на ВКС, създадена с определение, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№223/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Определението е правилно. Въззивното производство е образувано по жалба от настоящия жалбоподател, насочена срещу първоинстанционно решение, с което са уважени частично предявени от ищцата С. С. М. искове с правно основание чл.150 вр.чл.128 т.2 КТ до размер на сумата 2856,95 лв.,ведно със законната лихва и с правно основание чл.245 ал.2 КТ до размер на сумата 2000 лв. лихва за забава и са присъдени разноски съобразно уважените части в размер на 678,62 лв.Присъдени са и разноски за жалбоподателя за възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата 721,38 лв. съответно на отхвърлените части. С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден в тази обжалвана част и на ищцата са присъдени 1 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.Защитата й се е изразила в подаване на отговор на въззивната жалба ,молба за даване ход на делото в насроченото съдебно заседание при отсъствие на защитата на ищцата и представяне на писмени бележки. В открито съдебно заседание жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност, както и не е претендирал от своя страна разноски. Възражение е заявил с молбата по чл.248 ГПК.
ВКС,състав на ІІІ г.о. споделя цитираната задължителна съдебна практика за преклудиране на възражението за прекомерност ,направено след приключване на устните състезания в съответната инстанция.Освен това намира и следното:
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото / в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2013 г., т. 3 на ОСГКТК /. В конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ищцата защита е предоставена по правен спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане във въззивното производство и които формират спорното право по два иска, а правната сложност е породена от преценката на спорните въпроси за основателността на претенциите. Становището на адвоката на ищцата съдържа разглеждане и отговор на поставените от жалбоподателя въпроси и съображения. Доводите в частната жалба, че във въззивното производство не били събирани нови доказателства, било проведено едно открито заседание не променят изводите, направени по – горе от настоящата инстанция, тъй като изброените от жалбоподателя процесуални действия не обуславят характера на спора, съответно неговата фактическата и правна сложност, а релевират единствено усилията на страните да обосноват фактическите си и правни твърдения. В тази връзка доводите му не се подкрепят и от собствената му преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото при определяне на възнаграждение за юрисконсулт по отношение на собствената му правна защита, което е претендирано в първата инстанция в размер на 1 400 лв. При липсата на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът присъжда разноските с оглед изхода на делото в техния действителен размер.
От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4362/17.02.2017 г. по гр.д.№5689/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: