О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№5966/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№60599/23.5.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – Б., против въззивно решение от 08.4.2013 г. по гр.д.№14730/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Д въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-70-159/25.7.2012 г. по гр.д.№10424/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 70 състав, с което са уважени предявените от П. Г. Г. от [населено място] против [фирма] – Б., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред е извършено при спазване изискванията на чл.чл.193-195 КТ. Прието е също така, че уволнението е незаконосъобразно с оглед критериите по чл.189, ал.1 КТ.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочат се следните процесуалноправни въпроси: 1. Как съдът следва да преценява приетите от него доказателства, само и единствено поотделно или в тяхната съвкупност ?, 2. Само и единствено дадените свидетелски показания ли трябва да се ценят при формиране на вътрешното убеждение и постановяване на решението, като се игнорират изцяло приложените по делото и приети от съда свидетелски показания ? и 3. Може ли показанията само на един свидетел, относими само до част от фактите, предмет на доказване в процеса да се правят изводи за доказаност или недоказаност на други факти, за които са приложени писмени доказателства по делото ?. Поставят се и материалноправните въпроси: 1. Има ли право съдът да извършва преценка за спазването на чл.189 КТ без да има въведен довод от страна с исковата молба и не е ли едно такова произнасяне на съда произнасяне екстра петитум в нарушение на чл.6, ал.2 ГПК ?, и 2. Може ли да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение само за едно единствено нарушение на трудовата дисциплина или е необходимо нарушенията да са повече, за да е налице законосъобразно уволнение и необходимо ли е работодателят да налага дисциплинарните наказания поотделно с отделни работодателски актове или това следва да стане в съвкупност – с една заповед ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация П. Г. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените процесуални въпроси са бланкетни, тъй като не е посочено във връзка към кои изводи и процесуални действия на съда са относими.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по първия от материалноправните въпроси, тъй като оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред по същество включва и проверка за спазване изискванията на чл.189, ал.1 КТ. В посочения смисъл е и прието с решение № 284/1.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г., на ВКС III г. о.
Вторият от поставените материалноправни въпроси е неотносим към изводите на окръжния съд, тъй като във въззивното решение липсва извод, че за едно единствено нарушение на трудовата дисциплина не може да се наложи законосъобразно уволнение. В случая изводът на окръжния съд, че нарушението по т.2 от заповедта за уволнение не е от естество да обоснове налагането на най-тежкото, предвидено в закона, дисциплинарно наказание.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.4.2013 г. по гр.д.№14730/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Д въззивен състав, по касационна жалба, вх.№60599/23.5.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: