О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 192
гр.София 30. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4651/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд, постановено под № 382 на 21.05.2008 год. по в.гр.дело № 1008/2007 год., с което е отменено решение от 12.07.2007 год. по гр.дело № 229/2006 год. по описа на К. районен съд, спорът е решен по същество като са отхвърлени предявените от Б. А. Р. и М. Х. Р. против М. К. В., К. В. К. и ЕТ”К”-гр. Костинброд искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 във връзка с чл.152 и чл.209 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1* том ІІ, рег. № 3* дело № 348/2001 год. на нотариус при К. окръжен съд е нищожен като противоречащ на разпоредбите на чл.152 и чл.209 ЗЗД и са отхвърлени предявените от първите двама ищци срещу първите двама ответници искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на следния недвижим имот, представляващ апартамент № 4 на ІІ етаж в жилищната сграда – блок 5, вход „А”, построен върху държавна земя в кв.117, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 74.87 кв.м. ведно с принадлежащото избено помещение № 4 с полезна площ 5.09 кв.м. ведно със 7.21% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на жилището: стълбище, ап.5-държавен, улица, двор и съседи на избено помещение: коридор, мазе № 3 на ап.3.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. А. Р. и М. Х. Р. , двамата от К. , представлявани от адвокат Н от САК, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като по краен резултат противоречи на постоянната практика на Върховния касационен съд – представя три съдебни решения.
Ответниците по касация – М. К. В., К. В. К. и К. В. К. , едноличен търговец, упражняващ дейност с фирмата „К” не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправните са обусловили съдържанието на постановеното въззивно решение.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуално правен въпрос е разрешен по различен начин, без значение кой съд е постановил противоречивото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд се отнасят до друга фактическа обстановка:
1. решение № 132 от 15.05.2003 год. по гр.дело № 43/2002 год. на ІV гражданско отделение касае приложението на чл.134, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./, чл.17, ал.1 и ал.2, чл.252 ЗЗД – симулация при придобивни договори;
2. решение № 367 от 30.05.2006 год. по гр.дело № 2965/2004 год. на ІV гражданско отделение се отнася до приложението на чл.152 ЗЗД относно предоставяне на недвижим имот като обезпечение на парично вземане предвиденият от закона начин е сключване на договор за ипотека и удовлетворяване на кредитора чрез изнасяне на имота на публична продан, а
3. решение № 956 от 26.11.2001 год. по гр.дело № 376/2001 год. на ІІ гражданско отделение е свързано с уважаване на иск по чл.26, ал.2 ЗЗД – обявяване за нищожен договор за покупко-продажба поради липса на съгласие на продавача.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 382 на 21.05.2008 год. по в.гр.дело № 1008/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: