О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
Гр.София, 15.03.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 968 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” АД, гр. С. срещу решение от 01.07.2009г., постановено по гр.д. № 1989/2009г. от Софийския градски съд, в частта, с което е оставено в сила решение от 01.12.2008г. по гр.д. № 7406/2006г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против Б. Р. Б. за заплащане на сумата над 216.30 евро до 4090.34 евро, частично предявен от обща претенция от 8381.59 евро, представляваща дължимо лизингово възнаграждение за периода от м.07.2005г. до 23.11.2005г. на основание чл.342, ал.1 ТЗ по договор от 02.06..2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Б. Р. Б. , с. Б. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оперативен лизинг, като след противозаконното отнемане на лизинговата вещ от фактическата власт на лизингополучателя, договорът се счита за развален по право съгласно чл.89 ЗЗД поради обективна невъзможност за изпълнение. С оглед на развалянето на договора е отхвърлена претенцията за заплащане на лизинговите вноски, като са изложени и съображения, че клаузите в договора, предвиждащи плащането им при кражба, са действителни само при предоставяне за ползване на друга вещ от същия вид или при субективна невъзможност за изпълнение. Възражението, че сделката следва да се разглежда на плоскостта на договора за финансов лизинг е отхвърлено, по съображения, че липсва уговорка за придобиване на собствеността върху вещта от лизингополучателя.
Касаторът се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като заявява, че въпросите, свързани с развалянето на договора за лизинг, валидността и последиците от неизпълнението му са от особена значимост на правовия ред, а противоречието с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се изразявало в неправилния извод на съда, че сключеният договор е за оперативен лизинг. В останалата си част изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК съдържа възпроизвеждане и тълкуване на клаузите на договора и аргументация на тезата, че между страните съществувал друг предварителен договор за финансов лизинг, поради което и окончателният – процесен следва да се квалифицира като такъв, респ. рискът от погиването на вещта – да се носи от лизингополучателя.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Всички аргументи на касатора са изведени от поддържания довод, че сключеният между страните договор е за финансов лизинг. Същите са основават на тълкуване на договора и на обсъждане на доказателства по делото, т.е. въведено е оплакване на неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.07.2009г., постановено по гр.д. № 1989/2009г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.