О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 01.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2570 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Н. Я. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., с което, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Х., в качеството му на [фирма], е осъден да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски в размер на 3000 лв. Определението е постановено след прекратяване на делото поради недопустимост на исковата молба, въз основа на молба от ответника – акционерно дружество. Следователно съдът се е произнесъл по чл. 74, ал. 4 ГПК по реда на чл. 248 ГПК, като е допълнил определението, с което е прекратил производството по делото.
Н. Х. иска отмяна на влязлото в сила определение, с което е осъден да заплати съдебноделоводни разноски, защото счита, че насрещната страна не е направила такива.
Насрещната страна по молбата – [фирма], София, изразява становище за недопустимост на молбата – подадена е срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и още, защото се основава на оплаквания за неправилност на съдебния акт. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по банков път.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима.
Определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. Съдебният акт относно съдебноделоводните разноски, няма характер на решение, както твърди молителят, а е винаги определение, но с него съдът разрешава материално-правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Ето защо, настоящият състав намира, че е допустимо да се иска отмяна на определението за разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК, но само на основанията по чл. 303 ГПК.
В случая са изложени само оплаквания за неправилност. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Изключенията са строго и изрично определени.
Изразеното от Н. Х. несъгласие с постановеното по реда на чл. 248 ГПК от съда определение по чл. 78, ал. 4 ГПК, както стана ясно, не може да се обсъжда в това производство.
В заключение, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Молителят следва да заплати сторените от насрещната страна съдебноделоводни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за паричен превод.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл. 303 ГПК на Н. Я. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 1507/27.11.2014 г., с което, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК Н. Х., в качеството му на [фирма], е осъден да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски в размер на 3000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2570/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. Я. Х. да заплати на [фирма], София съдебноделоводни разноски по делото в размер на 600 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: