О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 364/2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. Г., против решението от 20.12.2010 г. по гр.д. № 561/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението от 31.03.2010 г.по гр.д. № 3146/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Н. А. П. на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.06.2009 г. до окончателното им изплащане, както и 300 лв. разноски .
Ответникът по жалбата Н. А. П., чрез пълномощника му адв.Е. Н., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД и на съдопроизводствени правила- чл. 236 ал. 2 ГПК, и поддържа че с решението си се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 4/1968 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Твърдяните в изложението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила са основание за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Относно посочените от касатора т. 19 и т.11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС следва да се има предвид, че то не съдържа т.19, а т. 11 касае случаите, при които при няколко обвинения лицето е оправдано само за някои от тях, какъвто не е настоящият. По отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди няма противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.12.2010 г. по гр.д. № 561/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: