3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3318/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 13867/27.07.2018 г. по регистъра на Апелативен съд – София, подадена от С. В. Д., приподписана от адв. Т. срещу решение № 1498 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 1686/2018 г. на Апелативен съд – София.
Ответникът Община Кюстендил, чрез пълномощник адв. Воденичарски, е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решението от 24.01.2018 г. по гр. дело № 109/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил за отхвърляне на предявеният от касатора иск по чл. 170 ЗЗД – за прогласяване недействителността на учредяването на законна ипотека, вписана под № …, т. …, вх. рег. № 136/01.11.2000 г. на Службата по вписванията при Районен съд – Кюстендил, в полза на община Кюстендил, върху следния недвижим имот: търговски обект, представляващ застроен недвижим имот от 2 260 кв. м., заедно с изградената в него масивна сграда – „…“, парцел 49, масив 31, имот пл. № …
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е приел, че производството е допустимо, тъй като за настоящия касатор – ищеца, е налице правен интерес от водене на делото до момента на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагането на имота (при проведената публична продан за събиране на обезпеченото с ипотека вземане на ответната община) в полза на трето лице – спечелилият наддавач. Установил е, че към датата на учредяване на ипотеката (елемент от фактическия състав на което е вписването на ипотеката) върху имота, той е притежаван в съсобственост от ипотекарния длъжник (макар да го е придобил в качеството си на едноличен търговец) и неговата съпруга по силата на чл. 19, ал. 1 СК. Затова според съда тя няма положението на трето лице, а на ипотекарен длъжник, поради което към датата на вписване на ипотеката – 01.11.2000 г. тя е длъжник към [община] за вземането й за неизплатената част от цената при продажбата на имота, осъществена по реда на ЗППДОбП (отм.). Така инстанцията по същество е достигнала до извод, че искът подлежи на отхвърляне, защото към датата на вписване на ипотеката имотът, върху който е учредена, е принадлежал на длъжника, т.е. на лицето, в чиято тежест ипотеката се учредява и чийто дълг тя обезпечава.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи делото правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 533/20.12.2011 г. по гр. д. № 1166/2011 г., ІV г. о.; Решение № 64/16.04.2015 г. по гр. д. № 6300/2014 г., вкл. задължителна такава – ТР № 2/27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ВКС, ОСГК, като поддържа да са налице и основания за селекция на касационната жалба по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, вкл. и поради очевидната неправилност на въззивното решение – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава с поставянето на конкретни правни въпроси. В тази част от изложението липсва конкретно формулиран, ясен и точен правен въпрос, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК.
Позоваването на противоречие с практика на ВКС, вкл. и задължителна такава – т.е. на допълнително основание (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) за селекция на касационната жалба при отсъствие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК с поставен релевантен въпрос, изводим от решаващите мотиви на въззивния съд или от неговата процесуална дейност по разглеждане и решаване на делото, има за последица недопускане на касационно обжалване.
Поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и конкретно формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са следните:
„1. Ипотеката разпростира ли действието си върху пристройки и надстройки, както и върху приращенията върху имота, направени след нейното вписване?“ и
„2. В какъв срок следва да бъде вписана законната ипотека? Може ли ипотекарният кредитор да я впише в какъвто срок той прецени и вписването й след една година и повече от единадесет месеца и то върху чужд имот законосъобразно ли е или не?“
Касаторът поддържа по тези въпроси да няма практика на ВКС и произнасянето по тях да е наложително с оглед претендираното им значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Тези въпроси не са релевантни, защото по тях въззивният съд не е формулирал съображения и не е давал правни разрешения. Съдът не е обсъждал наличието на пристройки, надстройки и приращения в ипотекирания имот и действието на учредената ипотека върху тези обекти. В предмета на делото не е бил и въпросът за сроковете за вписване от кредитора на ипотеката, включително и не е прието от въззивната инстанция, че вписването на ипотеката е извършено върху чужд към тази дата имот, а напротив.
Липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези въпроси.
Относно основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като предпоставка за достъп до касация.
Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за нарушение на материалния закон (относно собствеността върху ипотекирания имот към датата на учредяване на ипотеката), респ. обосновава касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на основания за достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1498 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 1686/2018 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.