О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София 22.02.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5787 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. Г. Г., чрез адв.Н. Б. срещу решение от 23.06.2015 г. по гр.дело № 4488/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр.дело № 38004/2013 г. на Софийски районен съд и вместо това предявените искове от жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси – първият и втори правни въпроси съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – 1. при прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл.19а,ал.2 от Закона за администрацията от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла чл.54,ал.5 от Закона за администрацията представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор, 2. мнението на министър-председателя при съгласуването по чл.54,ал.5 от ЗА за прекратяване трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция може ли да бъде изразено чрез конклудентни действия, 3. в какъв срок следва да бъде изразено мнението на министър – председателя при съгласуване на уволнение по чл.19а, ал.2 ЗА, вр.чл.54,ал.5 ЗА, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. Г. Г. със заповед № РД-15-702/18.07.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 19а,ал.2,вр.чл.54,ал.5 от Закона за администрацията, считано от 18.07.2013 г.
Въззивният съд е преценил първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Приет е за неоснователен доводът на въззивника-ответник за недопустимост на първоинстанционното решение, поради пропускане на „преклузивния срок” по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ от ищеца. Съдът се е позовал на константната практика на ВКС, включително и ТР № 1/ 12.05.2015 г. по т. дело № 1/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, според която, сроковете по чл.358 КТ са давностни, а не преклузивни, че въпросът за изтичането им е относим към основателността, а не към допустимостта на исковете. Приел е, че дори да е налице пропускане на срока за подаване на исковата молба, същото не може да обоснове извод за недопустимост, а за неоснователност на предявения иск за отмяна на уволнение, а при въззивната проверка решенето би било неправилно, а не недопустимо.
Съдът е приел, че ищецът Д. Г. не е пропуснал двумесечния давностен срок за предявяване на иска за отмяна на уволнение по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Приел е също, че първоначално като ответник в исковата молба е посочено Министерство на земеделието и храните, че след дадени от СРС указания с разпореждане от 13.09.2013 г. искът е насочен срещу надлежния ответник-работодател И..
Прието е, че в случая от съдържанието на исковата молба е ясен предмета на спора и срещу кого се претендира основанието за отмяна на извършеното уволнение, и поради това непосочването на изпълнителната агенция, чийто директор е бил ищецът, като работодател и съответно- надлежен ответник по делото, представлява недостатък на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.2 ГПК. Посочил е, че недостатъкът на исковата молба е констатиран от СРС и е указано поправянето му, че извършените от районния съд процесуални действия по даването на указания за посочването на надлежен ответник от ищеца, съответни на волеизявленията му и на обстоятелствата по иска, обосновават извод за спазване на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между ищеца и министъра на земеделието и храните на 16.12.2011 г. трудов договор, според който ищецът Д. Г. заел длъжността “Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури” /И./, считано от 16.12.2011 г. Посочил е, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.54, ал.5 от Закона за администрацията /ЗА/ с издадена от министъра на земеделието и храните Заповед № РД-15-702/ 18.07.2013 г., връчена на ищеца на 18.07.2013 г.
Преценен е за правилен извода на СРС, че ответникът И. е работодател на ищеца.
Прието е, че приложеното от органа по назначаването уволнително основание е по чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/, предвиждащ специално основание за прекратяване трудовите правоотношения на служителите по чл.19, ал.4 ЗА от органа по назначаването, по преценка на последния.
Съдът е приел за безспорно по делото, че ищецът, заемащ длъжността „Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури” е служител, който попада в приложното поле на чл.19а, ал.2 вр. чл.19, ал.4, т.3 ЗА.
Посочил е, че е спорно дали органът по назначаването законосъобразно е приложил уволнителното основание с оглед въведеното в чл.54, ал.5 ЗА изискване договорите с изпълнителните директори на изпълнителни агенции да се сключват, изменят и прекратяват от министъра, към който са създадени, съгласувано с министър-председателя.
Според въззивния съд предвиденото в закона съгласуване с министър-председателя няма смисъла и значението на даването на съгласие по смисъла на ЗЗД и не представлява елемент от фактическия състав както на възникването, така и на прекратяването на трудовото правоотношение със служителите, за които в ЗА е въведено такова изискване. Посочил е, че съгласуването като правно и фактическо действие, цели координиране на действията, синхронизиране на мненията на два административни органа, при наличието на което издадената заповед ще се счита за законосъобразна. Прието е, че законът не въвежда нито изискуема форма за съгласувателното действие, нито елемент на поредност на двете волеизявления. С оглед на тези съображения и като се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, за което е отразено, че касае друга хипотеза на съгласуване съдът е направил извода, че изискваното от закона съгласуване в случая е било налице. Приет е за безспорен фактът, че министърът на земеделието и храните е поискал съгласуване от министър-председателя на предложението си за освобождаването на ищеца от длъжността изпълнителен директор на И. с писмо от 15.07.2013 г., което е постъпило в канцеларията на министър-председателя три дни преди издаване на уволнителната заповед. Посочил е, че няма безспорни данни от последния да е било дадено изрично съгласие или становище по предложението, че след постъпване на второто приложено по делото писмо с дата 18.07.2013 г. в канцеларията на министър – председателя, с което министърът на земеделието и храните е потвърдил освобождаването на ищеца от заеманата длъжност „изпълнителен директор на И.” и поименно е предложил временно изпълняващ тази длъжност, не е последвало неодобрение или противопоставяне от министър-председателя. С оглед на тези съображения е направен извода за извършено съгласуване по смисъла на чл.54, ал.5 ЗА между органа по чл.19а, ал.2 ЗА – министъра на земеделието и храните и министър-председателя относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца като изпълнителен директор на И..
Съдът е посочил, че поради установената по делото законност на извършеното от министъра на земеделието и храните по негова преценка уволнение, съгласувано с министър – председателя, предявените от ищеца. срещу И. искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По поставения правен въпрос практиката на ВКС е оскъдна, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория и трети въпроси от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 23.06.2015 г., постановено по гр.дело № 4488/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 93259/20.07.2015 г., подадена от ищеца Д. Г. Г., чрез адв.Н. Б..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: