2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 22 април 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1151 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. И. Б. срещу определение № 1601/22.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 2313/2018 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (потвърдено е) първоинстанционното определение № 152/09.03.2018 г. по гр. дело № 696/2017 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното въззивно определение, апелативният съд е приел следното: Жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд с искова молба срещу Софийския районен съд (СРС) с претенции на деликтно основание за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер 150 лв. и за неимуществени вреди в размер 2 000 000 лв. Исковата молба е била нередовна, съдържаща неясни твърдения в обстоятелствената си част, поради което с разпореждания от 15.01.2018 г. и от 16.02.2018 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя да внесе държавна такса и да посочи в какво конкретно се изразяват неправомерните служебни действия и/или постановени актове на посочения в исковата молба съдия от СРС, които са причинили на ищеца, сочените от него имуществени и неимуществени вреди. С молба от 13.02.2018 г. жалбоподателят-ищец е поискал освобождаване от държавна такса, а с молба от 01.03.2018 г. отново е изложил неясни и неконкретизирани твърдения, с които не е изпълнил дадените му указания да уточни кои точно действия или бездействия на конкретен съдия от СРС, според него са противоправни и в причинна връзка с твърдените от него вреди. Апелативният съд е установил също, че никъде по делото не се съдържа искане на жалбоподателя-ищец за предоставяне на правна помощ, поради което е приел за неоснователно оплакването му в частната въззивна жалба, че първоинстанционният съд не се произнесъл по такова негово искане. В заключение въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец не е изпълнил дадените му от окръжния съд указания, исковата му молба е останала нередовна, поради което е намерил за правилно обжалваното първоинстанционно определение.
Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд.
В частната касационна жалба, предвид и уточнението ? чрез назначения при администрирането ? от въззивния съд процесуален представител на жалбоподателя – адв. С. П., се поддържат оплаквания и съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно определение.
В изложението към частната касационна жалба (също подписано от адв. П.) се сочи, че била налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, но в тази връзка нито е формулиран правен въпрос, нито са изложени съображения такъв въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навеждат се основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивното определение и потвърденото с него първоинстанцинно определение били недопустими, тъй като общата цена на двете искови претенции била многократно по-ниска от предвидения в закона размер за разглеждане на исковата молба от окръжен съд; поддържа се и очевидна неправилност на двете определения, тъй като и първата и въззивната инстанция не предоставили безплатна правна помощ на жалбоподателя-ищец – такава му е била предоставена едва при администрирането на частната касационна жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може служебно да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно.
В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Посочването на тази процесуалноправна разпоредба в изложението, както стана ясно, не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и вероятност обжалваното въззивно определение да е процесуално недопустимо. Както вече беше посочено, исковите претенции на жалбоподателя са с цени 150 лв. и 2 000 000 лв. и съгласно правилата за родовата подсъдност (чл. 104, т. 4 от ГПК, предвид и чл. 210, ал. 2, изреч. 2 от ГПК) и за функционалната подсъдност (чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 1 от ГПК), делото е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция и на апелативния съд като въззивна инстанция.
Няма основание касационното обжалване да се допуска и поради твърдяната от страна на жалбоподателя, очевидна неправилност на въззивното определение. Правната помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита и процесуално представителство по делото, не се предоставя служебно от съда, а само по молба на страната (чл. 95, ал. 1, във вр. с чл. 94 от ГПК). Както е установил и въззивния съд в обжалваното определение, и пред двете съдебни инстанции жалбоподателят не е подавал молба за предоставяне на правна помощ, въпреки че във всички съобщения, които са му връчени редовно и лично по делото, се съдържат указания за тази процесуална възможност за него. Такава молба жалбоподателят е подал едва при администрирането на разглежданата частна касационна жалба и както стана ясно, въз основа на нея съдът му е предоставил правна помощ, изразяваща се в безплатно процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице, сочените от страна на жалбоподателя, основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1601/22.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 2313/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: