1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
ГР. София, 17.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1419/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище /ОС/ по гр.д. №163/10 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищците К. и Г. М. сключеният от касатора и ответниците Л. И. и А. Х. на 31.07.07 г. договор за доброволна делба на недвижим имот – двуетажна сграда, с който касаторът прехвърлил на първия ответник своята 1/6 ид.ч. от сградата срешу пожизнено запазено и безвъзмездно право на ползване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора материалноправените въпроси: каква е отговорността на родителите на непълнолетния за извършен от него деликт и от кога възниква задължението им към наследниците на увредения. Намира, че първият от въпросите е решен в противоречие с практика на ВКС без задължителен характер, приложена към изложението, а по втория липсва константна практика.
С влязло в сила решение на Т. ОС по гр.д. №3/09 г. касаторът и съпругата му като родители на непълнолетния деликвент, както и той самият, са осъдени солидарно, съотв. на осн. чл.48 и чл.45 от ЗЗД да заплатят на ищците сумата от 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син, настъпила на 29.04.07 г., ведно със законната лихва от тази дата.
Поставените от касатора въпроси са за характера и началния момент на отговорността му за вредите, причинени от негово дете. Принципно в производството по иска с пр. осн. чл.135 от ЗЗД не се разглежда спор за дълга – приема се, че той съществува, ако може да възникне от посочените факти – Р по гр.д. №171/09 г. на ВКС, четвърто г.о., по чл.290 от ГПК. Въпросите за съществуването и размера на вземането / респ. дълга/ се разглеждат в производството по иск за него и в случая /като възражения за характера и възникването на отговорността/ са разрешени и преклудирани от силата на пресъдено нещо на посоченото осъдително решение.
Поставените въпроси не са от предмета на спора, затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №163/10 г. от 21.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: