4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 23.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 571 /2012 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. К., като майка и законен представител на В. В. Д., чрез процесуалния му представител адв.Б. М., срещу определение 10.8.2012 г по ч.гр.дело № 1850/2012 г на САС, Гражданско отделение, 4 състав, с което е потвърдено определение № 4230 от 12.3.2012 г по гр.дело № Е № 5741/2010 г на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по касационната жалба А. В. Д. оспорва частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощниците му адв.Б. и адв.Т.-А. „Б. и Т.”.Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че касационната жалба е неоснователно, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.Сочи, че по формулираните въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, както и, че тези въпроси са от значение за точното прилогане на закона и развитието на правото-основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Повдигнатите въпроси са следните : 1/Трябва ли ищецът, който не е страна в производството по което е постановено чуждестранното решение и не е пряко обвързан от неговите последици, първо да предяви чуждестранното решение за признаване пред надлежния орган на територията на РБ по реда на чл.118 ал.1 от КМЧП и едва при спор да предяви установителен иск по чл.118 ал.2 пред Софийски градски съд.2/Лице, което не е страна по чуждестранното съдебно решение има ли правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.118 ал.2 от КМЧП.3/ Следва ли съдът от когото е поискано събиране на доказателства да изчерпи всички възможности, които му предоставя българското и пряко приложимото европейско законодателство, вкл.да иска съдействие от Министерство на правосъдието по реда на чл.3 от Регламент № 1206/2001 г, преди да прекрати делото поради липса на доказателства.Съществува ли срок, в рамките на който трябва да приключи събирането на доказателства.
Частната касационна жалба е подадена в рамките на законоустановения едноседмичен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема следното :
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 35313 от 14.5.2010 г, с която е предявен иск по чл.118 ал.2 от КМЧП от И. А. К. като майка и законен представител на В. Д. срещу А. В. Д., Г. Р. и М. Р.-германски граждани за постановяване на съдебно решение, с което да се признае съдебно решение X. 14/80 постановено на 4.7.1983 г, в сила от 7.7.1983 г на Районен съд Еберсберг, Германия по въпросите на попечителството.Към молбата е представен незаверен препис решението, чието признаване се иска и удостоверение от 18.5.2011 г на Столична Община район „В.”, съгласно което В. К. Д. е починал на 17.6.2009 г и е оставил за наследници синовете си А., В. и М. Д..Съгласно решението на чуждестранния съд при условията на пар.1755 ал.1 изр.1 от Германския граждански законник, А. В. Д. е осиновен от Г. Р. и е променил името си на А. Р..На основание чл.614 от ГПК вр.чл.17 от Регламент /ЕО/ 1206/2001 г с разпореждане от 12.10.2010 г Софийски градски съд е допуснал събиране от компетентния съд в Германия на поисканите с исковата молба доказателства-препис от чуждестранното решение и удостоверение, че същото е влязло в сила.На 18.1.12 г немският съд е отговорил, че не може да представи документите, тъй като те не попадат в обхвата на Регламент /ЕО/ 1206/2001 г.
За да постанови обжалваният резултат въззивният съд е приел , че ищецът В. В. Д.-малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител И. А. К. не е приложил към исковата молба заверен от съда препис на чуждестранното решение, чието признаване иска, както и удостоверение, че същото е влязло в сила.Приел е, че отсъствието на тези документи и невъзможността да бъдат представени от ищеца и служебно събрани от съда, обосновават извода за недопустимост на предявения иск.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение след като прецени данните по делото намира следното :
По първите два въпроса.Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Поставените от касатора два въпроса макар и важни нямат правната характеристика на обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като не са засегнати в съдържанието на решаващите мотиви, изложени в обжалвания съдебен акт. Въззивния съд не се е произнесъл по тях и същите не са обусловили правните му изводи, поради което следва да се приеме, че не е налице главната предпоставка за селекция на частната касационна жалба.
Касация не следва да бъде допусната и по отношение на третия, формулиран въпрос : Следва ли съдът от когото е поискано събиране на доказателства да изчерпи всички възможности, които му предоставя българското и пряко приложимото европейско законодателство, вкл.да иска съдействие от Министерство на правосъдието по реда на чл.3 от Регламент № 1206/2001 г, преди да прекрати делото поради липса на доказателства.Съществува ли срок, в рамките на който трябва да приключи събирането на доказателства.
Не са налице предпоставките по по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК доколкото правните норми на чл.118 вр.чл.119 ал.2 от КМЧП не са нито непълна, нито неясна или противоречива, за да е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Съгласно тези разпоредби страната е длъжна към молбата за допускане на изпълнението на чуждестранно решение да приложи препис от решението, заверено от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд за това, че същото решение е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България.В разглеждания случай страната не е изпълнила законовите изисквания поради което въззивният съд в съответствие със закона е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с който е прекратено производството по делото.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.8.2012 г по ч.гр.дело № 1850/2012 г на САС, Гражданско отделение, 4 състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.