4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 03.04.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3255/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 760 от 25.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 661/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 514 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1233/2012 г. на Карловски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че [община] дължи на [фирма] сумата 16 848 лв. с начислено ДДС, представляваща цена на маркиран газьол за отопление – червен, доставен на ЦДГ „Г. К.” – [населено място], съгл. фактура № [ЕГН] от 14.10.2011 г., съставена на основание борсов договор № 68 от 30.09.2011 г. на [фирма], за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 969/2012 г. на Карловски районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за недължимост на цената поради неподписване от негов служител на заявката за доставка на горивото и липсата на извършено приемане на доставката от надлежно упълномощен негов служител. Поддържа, че изводът на въззивната инстанция за изправност на ищеца – кредитор като предпоставка за заплащане на цената на доставеното гориво противоречи на събраните по делото доказателства.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката в решение № 109 от 27.07.2004 г. по гр. д. № 1425/2003 г. на ВКС, ІІ гр. о., и решение № 179 от 28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС, ІІ гр. о., по „съществените въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер, свързани с предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 31.07.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Карловски районен съд в частта, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу [община] иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на парично вземане за сумата 16 848 лв., представляваща цена на доставено гориво по фактура № [ЕГН] от 14.10.2011 г., Пловдивски окръжен съд е приел, че от събраните доказателства е установено постигането на съгласие между страните за доставка на процесното количество гориво, извършването на доставката от ищеца на ответника и приемането й от последния като условие за заплащане на отразената във фактурата цена. Въззивният съд е основал извода си за постигнато съгласие относно конкретната доставка на сключения между [фирма] и [община] борсов договор № 68/30.09.2011 г., с който дружеството – ищец е поело задължение да доставя на общината – ответник гориво за отопление след заявяване на определено количество, и на приетата в първоинстанционното производство заявка от [община] за доставяне на съответното количество гориво. Извършването на доставката и получаването й от ответника е обосновано с двустранно подписания приемо – предавателен протокол от 14.10.2011 г., удостоверяващ предаването и приемането без възражения на 9 000 литра гориво в указаното в заявката местоназначение – ЦДГ „Г. К.”, [населено място]. Като е съобразил обстоятелството, че фактурата от 14.10.2011 г. за количеството и цената на доставеното гориво е подписана от представители на двете страни, и като е взел предвид констатацията в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че [община] е осчетоводила задължението за плащане на сумата 16 848 г. за доставени от [фирма] 9 000 литра гориво, решаващият въззивен състав е приел, че вземането на ищеца за сумата 16 848 лв. съществува и че възраженията на ответника за ненадлежно заявяване и приемане на доставеното гориво са неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпрос, който не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ за изхода на делото по смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е формулиран хипотетично и без връзка с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано уважаването на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Твърдението, че искът е приет за основателен въпреки направените възражения за неизправност на кредитора – ищец, съставлява по същността си оплакване за необоснованост на въззивното решение. Необосноваността е уредена в чл.281, т.3 ГПК като основание за неправилност на решението, а правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано ясно, че основанията по чл.281, т.3 ГПК не са тъждествени с общото основание на чл.280, ал.1 ГПК и че въззивният акт не може да се допусне до касационно обжалване по съображения за неправилност, изведени от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Не е осъществена и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С представените решения, постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, Върховният касационен съд се е произнесъл относно предпоставките за възникване на право на обезщетение по чл.82 ЗЗД за вреди от неизпълнение на поето договорно задължение. Произнасянето е обусловено от спецификата на фактите и доказателствата по конкретните дела и не разкрива противоречива практика при разрешаване на поставения в изложението въпрос „за предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД”.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 25.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 661/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :