3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 05.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4099/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 988 от 03.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 393/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 4371 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 185/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумите 4 205.57 лв. и 9 331.01 лв., представляващи неизплатени възнаграждения за извършени услуги – поправка на матрици, по фактура № [ЕГН]/29.09.2010 г. и фактура № [ЕГН]/21.10.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното плащане, сумите 420.06 лв. и 792.23 лв. – обезщетения за забава от падежа на задълженията по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба – 25.10.2011 г., и разноски по делото, като е отхвърлено направеното от [фирма] възражение за прихващане със сумата 50 858.08 лв., претендирана на основание неформален договор за изработка на пластмасови изделия и фактура № 2986/19.10.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като работата, за която е присъдено възнаграждение, не е приета от касатора като възложител по договора за изработка. Навежда се и оплакване, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за прихващане. След образуване на производството пред ВКС касаторът [фирма] е депозирал чрез процесуалния си представител по делото молба за оттегляне на възражението за прихващане.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с бланкетно позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], заявява становище за недопустимост на касационната жалба поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Изразява изрично несъгласие с оттеглянето на възражението за прихващане. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2013 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, предвид качеството на страните – търговци. С решението са разгледани обективно съединени искове за заплащане на възнаграждения и обезщетения за забава по два отделни договора за изработка, като размерът на вземанията по отделните договори, релевантен за цената на всеки от обективно съединените искове – чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е под 10 000 лв. Изложеното обосновава извод, че с оглед търговския характер на делото и цената на исковете, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелството, че ответникът е предявил възражение за прихващане на стойност 50 858.50 лв., е без значение за допустимостта на касационното обжалване. Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника, чрез което се цели отхвърляне на исковете до размера, за който са предявени. О. критерий на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационно обжалване е свързан с цената на иска/исковете и тъй като в случая тя е под 10 000 лв., въззивното решение следва да се счита за изключено от обхвата на касационния контрол, независимо, че ответникът е противопоставил за прихващане вземане, надвишаващо цената на предявените искове. Като необжалваемо, въззивното решение е влязло в сила с обявяването му от въззивния съд и разглеждането на направеното пред настоящата инстанция изявление за оттегляне на възражението за прихващане е недопустимо. Необжалваемостта на въззивното решение обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размер на сумата 400 лв., платена в брой като адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, съгл. договор за правна защита и съдействие от 03.10.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 988 от 03.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 393/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 400 лв. /четиристотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :