2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
С., 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5554/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Д. В., против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК, № 282 от 28.07.2015г. по в.гр.д. № 288/2015г., с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд, № 126 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 2084/2014г., с което е осъдена [община] да заплати на О. М. М. на основание чл. 225, ал. 3 КТ сумата 6 097,08 лв., представляваща обезщетение за недопускане на работа на която е възстановен със съдебно решение, за времето от 12.12.2012г. до 12.01.2014г.
Ответникът по касация О. М. М. от [населено място] в подадения от пълномощника му адв. С. К. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от О. М. М. против [община] иск по чл. 225, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение за недопускане на работа за времето от 12.12.2012г. до 12.01.2014г., въззивният съд е приел, че ищецът е възстановен на предишната работа с влязло в сила на 17.11.2012г. съдебно решение и не е допуснат от работодателя да я изпълнява, нито трудовото му правоотношение е прекратено или изменено – последното е станало едва с допълнително споразумение от 13.01.2014г. Приел е, че е налице изрично заявление, депозирано в срока по чл. 345, ал. 1 КТ пред работодателя, изразяващо готовност на ищеца да започне работа. Извършването на проучване на ищеца предвид качеството му на лице, чиито служебни задължения налагат достъп до класифицирана информация по смисъла на чл. 3 З., е следвало да бъде стартирано от работодателя след предоставяне от ищеца на изискуемите се документи. Изпращането на същите едва през месец май 2013г. не е по вина на служителя. Освен това след издаването на разрешението до момента на сключване на допълнителното споразумение ищецът отново не е бил включван в графика за дежурства и не е получавал трудово възнаграждение. Не е установено за исковия период ищецът да е започнал работа по друго трудово правоотношение с по-високо възнаграждение от получаваното на работата, на която е възстановен, следователно е претърпял вреди в причинна връзка с недопускането, изразяващи се в неполучено брутно трудово възнаграждение за длъжността.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „Може ли работодателят да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ само въз основа на обстоятелството, че обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор представлява липса на разрешение за достъп до класифицирана информация на служителя?”. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава с твърдения за противоречие на въззивното решение на решение на районен съд [населено място], което не е представено.
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като не е включен в предмета му. Предмет на настоящото дело е иск по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускане на работа на работник или служител след отмяна на незаконно уволнение и възстановяването му по съдебен ред на предишната работа. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС указания материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ не е предмет на настоящото дело.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответникът по касация следва да се присъдят 600 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК, № 282 от 28.07.2015г. по в.гр.д. № 288/2015г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на О. М. М. от [населено място], сумата 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: