3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
гр. София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3316/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 4852/25.07.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Добрич, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, чрез пълномощник адв. Г. срещу решение № 146 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 202/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът Р. Л. Г., чрез своя пълномощник адв. Н., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 214 от 12.03.2018 г. по гр. дело № 3168/2017 г. на Районен съд – Добрич, с което са уважени предявените от Р. Л. Г. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ – за признаване на уволнението на първия за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е установил, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради съкращение в щата – по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, работодателят е назначил на същата длъжност друго лице и това обстоятелство е прието да опорочава уволнението, тъй като съкращението е фиктивно, а не реално. Развити са съображения и за нарушения в процедурата по подбор – чл. 329, ал. 1 КТ, която се изисква предвид правното основание, на което е извършено процесното уволнение. Мотивирано е становището, че в подборът са били включени лица, заемащи длъжността „техник В и К“ в районите Д. 1, Д. 2, Строително звено и отдел „Инкасо“ при ЦУ на ответното предприятие без да са представени данни от касатора, че това са всички лица, заемащи тази длъжност в посочените райони, доколкото не е представено щатното или длъжностно разписание, действало преди 05.05.2017 г., когато е утвърдено новото щатно разписание, предвиждащо съкращение в щата на длъжността, заемана от ищеца. Прието е, че в случая процедурата по подбор е опорочена, защото не са ясни причините (основанията), поради които и въз основа на които е намалено цифровото изражение на извършената оценка от прекия ръководител за нивото на изпълнение на работата при ищеца, доколкото това намаляване е установено единствено и само при последния, спрямо другите лица, заемащи идентична длъжност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решения №№ 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г., ІV г. о.; 42/09.06.2014 г. по гр. д. № 799/2011 г., ІІ т. о.; 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., ІV г. о., 11/03.02.2017 г. по гр. д. № 50424/2016 г., ІІІ г. о. и 180/06.02.2017 г. по гр. д. № 1826/2016 г., ІІ г.о., които прилага.
Поставените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са със следното съдържание:
1. Длъжен ли е съдът да постанови решението си само след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства или е допустимо да постанови решението си, без да обсъди част от тях или като обсъди същите едностранно?“.
2. „При събрани по делото противоречиви доказателства длъжен ли е въззивният съд мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?“.
С оглед фактическия състав на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя следния въпрос:
3. „Допустимо ли е работодателят да извърши подбор като определя оценка на участващите в подбора само въз основа на мнението на преките ръководители на съответните лица или няма право да извършва такъв при положение, че в трудовите досиета не се съдържат данни за постъпили жалби или оплаквания срещу работниците и не може да се направи извод за тяхното поведение?“.
Така повдигнатите три въпроса не удовлетворяват изискването за общо основание за селекция на касационната жалба – по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед даденото задължително тълкуване на тази разпоредба – с постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос в посочената обща хипотеза трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Първите два от въпросите не са изведени от определена процесуална дейност на въззивния съд по конкретното дело, а третият не произтича от решаващи мотиви по предмета на спора и по същество е фактологичен, доколкото отговорът му изисква обсъждане на доказателства. Липсва обосноваване на съображения в подкрепа на поддържаните основания за достъп до касация. Въпросите са поставени общо, без да се отчита спецификата на извършените процесуални действия и формираните правни изводи от въззивния съд при разрешаване на конкретния спор. Въпрос, който не произтича от извод на въззивния съд или от неговата процесуална дейност по делото, не отговаря на характеристиките на правен въпрос, съгласно разясненията в т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт. С оглед така възприетите постановки в посочената им част, отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, само по себе си, има за последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Следва да се изтъкне също, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, според която е длъжен да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да анализира в решението си събраните за тези факти доказателства, като изложи обосновани съображения защо намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. При установено противоречие в доказателства съдът мотивирано следва да обоснове извода си на кои дава вяра и на кои не, кои възприема и кои не. Освен това трябва аргументирано да отговори и на всички доводи на страните, с оглед правомощията му на инстанция по същество в предметните предели по чл. 269 ГПК. В разглеждания случай това е сторено и въззивното решение съдържа самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка, мотиви по осъществената преценка на доказателствата, както и съображения по доводите, и възраженията на страните, в резултат на което е разрешен спорът по законосъобразността на уволнението на ищеца.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на основания за достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1 100 лв. и за извършването им е приложена разписка.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 202/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, да заплати на Р. Л. Г. сумата от 1 100 (хиляда и сто) лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.