2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
С., 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията К. М. гр.дело № 3746 по описа за 2013 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба на И. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Районен съд-Нова Загора за извършване на съдебна делба между Д. П. Б., К. П. Б., И. Г. Д., С. Г. Д., Г. Д. Д., Е. П. Д., П. А. Д. и Д. А. Д. на земеделски земи, възстановени на наследниците на Д. Б. Д., поч. 26.02.1962 г., допуснати до делба с решение № 140 от 23.07.1998 г. по същото дело, влязло в сила на 27.09.1999 г.
В отговора на молбата за отмяна Д. П. Б. и К. П. Б. заявяват, че същата е процесуално недопустима.
С. Г. Д., Г. Д. Д., Е. П. Д., П. А. Д. и Д. А. Д. не са подали отговор на молбата за отмяна.
В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по повод преписка вх. № 402/18.01.2012 г. на ОДМВР-С. открил, че заявление вх. № 8289/23.03.1992 г. до Общинска поземлена комисия [населено място] е подписано не от И. Г. Д., а от П. П., секретар в кметство [населено място] през 1992 г. Към молбата е приложена експертна справка № 115/31.03.2011 г. на „Н. техническа лаборатория” – ОДМВР-С. и постановление от 23.04.2013 г. по преписка № 7552/2012 г. на В..
При горните данни следва, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Чл.232, ал.1 от същия предвижда, че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна, но не по-късно от една година от възникването му, а ако то предхожда решението, началния момент на срока е влизане на решението в сила. Следователно при тази нормативна уредба правото да се иска отмяна съществува само в определен срок – една година от възникване на основанието за отмяна, след което се преклудира и влязлото в сила решение окончателно се стабилизира, независимо от порока му. В случая новото обстоятелство и новите писмени доказателства, на които се позовава молителят, касаят факт, осъществен преди влизане в сила на решението /през 1992 г./. Дори да се приеме, че се иска отмяна само на решението по извършване на делбата, то едногодишния срок по чл.232, ал.1 ГПК-отм. е започнал да тече с влизането му в сила на 19.10.2001 г. и е изтекъл на 19.10.2002 г., от който момент е преклудирана възможността да се иска отмяна, основана на новооткрити обстоятелства, осъществени преди 19.10.2001 г. С приемането на действащия ГПК не е възстановена възможността да се иска отмяна на окончателно стабилизирани поради изтичане на пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК-отм. влезли в сила решения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата И. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Районен съд-Нова Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: