6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 194
гр. София, 21.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 3168 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на правосъдието, [населено място], представлявано от Министъра на правосъдието Ц. Ц., подадена чрез процесуалните представители Р. К., С. К. и С. Т. срещу решение № 2377 от 10.04.2017 г. по гр. дело № 813/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ –В състав.
Ответникът – П. Л. Р., чрез адвокат К. С. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените от касатора против настоящия ответник искове по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение – № Р – ІІ – 64 – 127 от 03.08.2014 г. по гр. дело № 31938/2013 г. на 64 състав на Софийски районен съд /СРС/, второ гражданско отделение, включително в частта за разноските и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 830 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Първият процесуално правен въпрос е длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема /кредитира/ или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица назначени по две експертизи, една на първа инстанция – съдебно счетоводна експертиза и втора на въззивна инстанция – комплексна техническа и счетоводна експертиза. При наличието на решение по искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Министерството на правосъдието срещу П. Р., като исковете са отхвърлени като неоснователни, допустимо ли е съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния, като при наличието на две противоречиви експертизи – на първа и на втора инстанция, въззивният съд е кредитирал само експертизата на втората инстанция и то без никакви мотиви.“.
По цитирания въпрос касаторът е изложил виждането, че между експертизата, приета в първоинстанционното производство и експертизата, приета във въззивното производство е налице противоречие, при което според него съдът следвало да назначи тройна експертиза. Страната поддържа, че съдът е нарушил диспозитивното начало, допускайки новата експертиза. Жалбоподателят счита още, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил недопустимо решение, като е приел две противоречиви заключения и не е приел заключението, изслушано при първоинстанционното разглеждане на делото, въпреки че страните не са го оспорили. В останалата част от изложението по този въпрос са отразени доводи за неправилни и необосновани според МП изводи на вещото лице и е възпроизведена текстуално част от мотивите на състав на І г.о. на ВКС, развити в решение по гр. дело № 408/2010 г.
Цитираният въпрос възпроизвежда съдържанието на разгледания в касационното решение правен въпрос, без да бъдат съобразени мотивите на въззивното решение, както и проведените от СГС процесуални действия. Видно от мотивите на обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, съставът на въззивната инстанция е изпълнил задължението да мотивира процедирането си по делото, като посочи съображенията, с оглед на които формира своите фактически и правни констатации за отсъствието на елементи от състава на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Кредитирането на комплексната техническа и счетоводна експертиза е обосновано от съда с пълното изясняване от страна на експертите на причините, поради които стойността на процесния сървър е 0 лв. Въз основа на констатациите на вещите лица Г. и К., относно отчитането на пазарната стойност на хардуера, пазарната стойност на софтуера, балансовата стойност на хардуера, балансовата стойност на софтуера след амортизацията, определени към момента на откриване на липсата и даденото от експертите обяснение на обстоятелствата, от които е изведена нулевата стойност на сървъра – изтичане на технологичния живот и поддръжка на процесното съоръжение, поради това и неизползваемостта за целите на съхранение на информацията, ненадежност на самите части, приложен план по ЗКПО, с който активът се амортизира напълно за 5 години, в мотивите на второинстанционното решение е направен извод за кредитиране на комплексната експертиза, като обосновано и компетентно изготвена. Същевременно съдът е отчел необоснованост в констатациите на счетоводната експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, относно следното: поради спецификата на софтуера, като специализиран продукт, експертът не е могъл да вземе отношение при определяне общата стойност; вещото лице се е задоволило да приеме, че общата стойност е тази, която се твърди в докладната записка на ищеца от 3013 г., базирана на неприетата от въззивния съд преоценка от 2011 г.; по отношение на хардуера, експертът П. е приела погрешно за пазарна стойност, която е само средна между действителната пазарна стойност /нов продукт с амортизация/ и амортизация на балансовата стойност; при определяне цената на нов продукт, експертът П. не е отчела изтеклия срок на годност; същата е използвала за амортизацията балансова оценка, дадена от трето лице /Н./, включваща не само хардуер, а и операционна система; вещото лице П. е пропусната да отбележи, че такъв тип амортизация не се прилага от бюджетни учреждения, каквото е МП; експертът П. е използвала неправилна формула за пресмятането й. Така съдът подробно е обосновал причините, поради които е кредитирал изслушаната във въззивното производство комплексна експертиза и същевременно е аргументирал съображенията, с оглед на които не е приел експертизата, представена пред СРС. При тези обстоятелства процедирането на съда и съответното на същото мотивиране на съдебния акт съставляват процесуалноправни действия, реализирани в пълно съответствие с разрешенията в задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, включително посоченото по – горе касационно решение. Не се установява поддържаното от касатора твърдение за противоречие в разрешенията, приети във въззивното решение и задължителната съдебна практика, съответно липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
Другият въпрос в приложението е със следното съдържание:
„Вторият процесуално правен въпрос е може ли въззивния съд да назначи служебно експертиза във въззивното производство при липса на искане от страна на страните във въззивното производство, а именно Министерството на правосъдието /въззивник/ и П. Р. /ответник по въззивната жалба/, както и да не приеме заключение прието в първоинстанционното производство като неоспорено от страните. Следва да се има предвид, че искане за нова съдебно счетоводна експертиза няма от страна на Министерството на правосъдието – въззивник и във въззивната жалба. Тоест какви са правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно може ли въззивният съд служебно, без искане на страните, да назначава експертизи.“.
Доводите са за постановено недопустимо решение, поради извършено, според касатора съществено процесуално нарушение от въззивния съд, свеждащо се до допускане на нова експертиза, приемане на две противоречиви заключения, неприемане на заключението на вещото лице, изслушано в първоинстанционното производство, нарушаване принципа на диспозитивното начало. Твърденията в изложението са за изводи на съда в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. дело № 1081/2010 г. на състав на І г.о. на ВКС.
И по този въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложението не е съобразено с т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, съдържаща разяснение, относно хипотезите, при които въззивният съд служебно събира доказателства, включително назначава експертиза, без да е въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи. Размерът на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е определен с императивна правна норма и е съизмерим с пълния размер на липсата. Установяването й, както е и в конкретния случай изисква специални познания. Поради това процедирането на въззивния съд е било в съответствие със задължителната съдебна практика, извод обуславящ като правна последица недопускане на касационен контрол. В първоинстанционното производство страните не са поставили въпроси към вещото лице, но това процесуално поведение няма за правна последица липсата на спор между тях, относно отговорността на ответника и нейния размер. Подобно разбиране, следващо от становището на ищеца е неправилно, тъй като не е съобразено с действията на ответника, оспорил иска с отговора по чл. 131, ал. 2 ГПК, както и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Освен това съдебното производство е било оставено без движение във втората инстанция, поради нередовност на исковата молба, обстоятелство наложило изясняване на твърденията на ищеца, а съобразно същите и изясняване на спорни обстоятелства във връзка с основанието и размера на претендираната спрямо ответника щета. Затова разрешенията, приети от въззивния съд са в съответствие с практиката по чл. 290 ГПК, обстоятелство налагащо извод за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и във връзка с посочените актове на ВКС – ТР на ОСГК и решение по чл. 290 ГПК, съдържащи разяснения по отношение на изискването за собствени мотиви при изготвяне на решението от въззивния съд. Въззивното решение отговаря на това изискване. СГС е отхвърлил иска с два решаващи мотива – ищецът не е доказал, че след 19.10.2007 г. процесният актив, представляващ сървър HP server гр 8400 Solution, сер. № DEH 44024 YA, инв. № 2040792 е бил поверен на съхранение на ответника по исковете; не е налице вреда, тъй като към момента на установяване на липсата, съоръжението /сървъра/ не е имало положително парично изражение. По отношение на всеки от посочените решаващи мотиви са развити съображения от съда, с които е извършена преценка на доказателствата, формирани са правни изводи и са обосновани аргументите на съдебния състав за възприемане мотивите на първоинстанционния съд. Доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение са направени, без да се разграничат основанията за процесуална недопустимост и за неправилност на съдебния акт, които означават различни правни категории. За да формира процесуална недопустимост на акта си съдът трябва да е постановил решение при липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск или при липсата или ненадлежното упражняване на правото на въззивна жалба, а в случая процесуалните предпоставки за упражняване на тези права са изпълнени. Допускането на комплексна експертиза е в съответствие с разрешенията в задължителната съдебна практика, не засяга принципа за диспозитивното начало. Ето защо не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Всеки от изложените решаващи мотиви обуславя самостоятелно постановения правен резултат – отхвърляне на исковете. Касаторът е ограничил изложението до въпроси, относими към единия от мотивите на съда – недоказване на вреда, с което не е мотивирал основания за допускане на касационен контрол, засягащи всички решаващи мотиви, които биха обусловили промяна в крайния правен резултат. Но дори и в този ограничен обхват на въпросите, поставени по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят не е мотивирал предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради вече изложените по – горе съображения.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от копието на договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 830 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2377 от 10.04.2017 г. по гр. дело № 813/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ –В състав.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място] да заплати на П. Л. Р. разноски за касационното производство в размер на сумата 830 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: