3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
гр. София, 30.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1188/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Т., чрез адв. М., срещу определение № 1255/20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 711/2018 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 7207/04.09.2018 г. по гр. д. № 686/2017 г. на Районен съд – Русе за връщане на частната й жалба срещу определение № 2695/14.05.2018 г. за прекратяване на производството по делото.
За да потвърди обжалвания резултат въззивният съд е приел, че в указания й срок ищцата и настояща касаторка не е изпълнила задължението си да внесе определеният й депозит за възнаграждения на особените представители на ответниците по делото. Установил е, че процесуалните действия на първостепенния съд в тази насока са съобразени със задължителните указания, дадени му от въззивната инстанция с Определение № 800/28.06.2018 г. по ч. гр. д. № 423/2018 г. на Окръжен съд – Русе. Намерил е, че бездействието на страната с оглед изпълнение на указанията на съда и невнасяне на възнаграждението за особени представители на ответниците за производството по разглеждане на частната жалба, има за последица връщането й като нередовна.
Настоящият състав на ВКС, ГК, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, приема следното.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличие на предпоставки за достъп до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси, намерили според нея разрешение в обжалваното определение:
1. „Следва ли съдът да се произнася с прекратително определение след като
вече е налице определение на ВКС за продължаване производството по делото?“;
2. „Подлежи ли производството на прекратяване след постъпило искане на страна за събиране на доказателства и установяване в хода на производството на наследници на ответниците по делото?“;
3. „Може ли съдът по справка от други дела и приложени към тях стари удостоверения за наследници да прекратява делото без официално да провери наведеният от особените представители на ответниците въпрос за смъртта им и актуалните техни наследници?“;
4. „След като е внесена сумата за възнаграждение на особени представители на ответниците следва ли съдът да събира допълнително такава за становище по частната жалба без да е налице започнало съдебно разглеждане на делото?“ и
5. „Може ли съдът да задължава страните в процеса служебно да се позовават на документи, непредставени от тях със срок повече от 5 години и то по друго производство, без да им даде възможност да се снабдят по съответния законов ред от официални институции с такива?“
Обосновава се, че по първия въпрос не е налична съдебна практика и съдилищата прилагат различни похвати, когато желаят да прекратят делото. По втория въпрос се сочи, че е необходимо произнасяне от ВКС с оглед уеднаквяване на практиката, свързана с доказателствената сила на официалните удостоверителни документи във времето (в случая издадени преди повече от 5 години удостоверения за наследници).
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От поставените пет въпроса първият и четвъртият се явяват обуславящи произнасянето на въззивната инстанция и имат характеристиката на правен въпрос, съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Така по тях изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК удовлетворява изискването за общо основание, но не и за допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е мотивирано наличието му. Липсва обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези на нормата. Касаторката не се позовава на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, нито пък сочи и обосновава необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, с твърдение, че са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Изложението в тази част не е съобразено с разясненията по т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт.
Останалите повдигнати въпроси са фактически, защото произнасянето по тях предпоставя и изисква обсъждане на доказателства. Те са и изводими от становището на страната за правилността на произнасянето на въззивния съд, като с тях не се поставят правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящото производство обаче, в неговата първа фаза по чл. 288 ГПК, не се разглеждат нито фактически въпроси – за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, нито пък доводи, които съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а единствено се обсъждат правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С фактически въпроси или пък с доводи по правилността на въззивния акт не може да се релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото в първия случай констатациите на въззивният съд по тези въпроси не обуславят отклонение от съдебната практика, а във втория – защото такива доводи не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, а са относими при разглеждането на касационната жалба.
В обобщение, отсъстват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1255/20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 711/2018 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.