4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 03.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3367/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П. от [населено място] срещу въззивно решение от 04.04.2013 г., постановено по гр. д. № 972/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.11.2011 г. по гр. д. № 40433/2011 г. на Софийски районен съд, 62 състав, са отхвърлени предявените от касатора против ЗК [фирма] /сега [фирма]/ искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 14 550 лв. и 392 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Оплакването на касатора е, че възизвният съд е основал извода си за недоказаност и неоснователност на предявените искове единствено на заключението на тройната автотехническа експертиза, без да обсъди останалите доказателства и конкретно показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци, установящи механизма на увреждащото пътно – транспортно произшествие.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката в решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че „съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК /чл.157, ал.4 ГПК отм./, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно неговата обоснованост и да изложи мотиви в подкрепа на преценката си за годността му”, както и с практиката в решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ВКС, І г. о., според което „безкритичното възприемане на заключението на вещите лица, без изясняване на релевантните за спора факти, съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 07.08.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 40433/2011 г. е образувано пред Софийски районен съд по предявени от П. Б. П. против ЗК [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. С исковете ищецът е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава, причинени при пътно – транспортно произшествие на 29.03.2011 г. на собствения му лек автомобил „Ауди А6” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника със застраховка „Пълно каско”.
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част за сумите 14 550 лв. и 392 лв. и да отхвърли изцяло исковете по чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Софийски градски съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява причинно – следствена връзка между изброените в исковата молба повреди по застрахования автомобил и механизма на реализиране на произшествието, описан в съставения на 29.03.2011 г. констативен протокол за ПТП. При установяване на фактическата обстановка по спора въззивният съд е взел предвид еднопосочните констатации в заключенията на единичната и на разширената автотехнически експертизи, че отразеният в протокола механизъм на произшествието изключва възможността твърдените от ищеца деформации по автомобила да са резултат от конкретното произшествие и прави вероятно получаването им при други обстоятелства. Като е счел заключенията за обективни и обосновани и ги е преценил във връзка с неоспорения протокол за ПТП, съдът е направил извод, че ответникът – застраховател не дължи обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ за вреди, които не произтичат пряко от покрито със застраховката „Пълно автокаско” застрахователно събитие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. не е формулирал конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, разрешаването на който е обусловило отхвърлянето на исковете с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се изчерпва с цитати от съдебните решения, представени за доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което не позволява значимият за изхода на делото правен въпрос да бъде уточнен и прецизиран от касационната инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК, изяснени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според указанията в цитираното тълкувателно решение, непосочването от касатора на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава настоящия състав от обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че като се е позовал на практиката в решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на ВКС, І г. о., касаторът е въвел надлежно процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на заключението на съдебната експертиза и неговото възприемане от съда, касационното обжалване не може да се допусне поради липса на противоречие между въззивното решение и формираната с посочените решения задължителна практика по чл.290 ГПК. При изследване на релевантната за основателността на иска по чл.208, ал.1 КЗ причинно – следствена връзка между произшествието и повредите по застрахования автомобил въззивният съд не се е позовал само на заключението на разширената автотехническа експертиза и не го е възприел безкритично, както твърди касаторът. Изводът за липса на причинно – следствена връзка е направен след анализ на двете експертни заключения – на разширената и на единичната експертизи, които са обсъдени във връзка с неоспорения протокол за ПТП, отразяващ механизма на реализиране на произшествието. Евентуалните нарушения на съдопроизовдствените правила при преценката на заключенията и необосноваността на направените въз основа на тях фактически изводи са от значение за правилността на въззивното решения, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2013 г., постановено по гр. д. № 972/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :