6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 03.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание eдинадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1590/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. К. – синдик на „Звезда” АД /н/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 41 от 25.02.2019 г. по в.т.д. № 330/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 89 от 04.06.2018 г. по т.д. № 221/2017 г. на Окръжен съд – Плевен за отхвърляне на предявени срещу „Агро –Бел 2001” ЕООД: главен иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за нищожност на договор от 20.12.2016 г. за продажба на селскостопанска техника – фадрома „Телехендлер Manitou” МТ 732, с ДК № ЕН 02853, за сумата 3 000 лв. и евентуални искове по чл.26, ал.2, пр.5, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД; по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД и по чл.649, ал.2 ТЗ – за връщане собствеността и владението на продадената вещ в масата на несъстоятелността.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че при събраните безспорни доказателства за счетоводната и пазарната стойност на продадената фадрома, многократно надхвърлящи продажната й цена, съдът е извел необоснован извод за липса на знание за увреждане на кредиторите на „Звезда” АД от страна на представителя на ответника. Поддържа, че цялото поведение на „Агро Бел 2001” ЕООД – купувач на всички активи на „Звезда” АД, вкл. и на недвижим имот, без направена справка за вещни тежести и без представяне на удостоверение от НАП по чл.87, ал.6 ДОПК, съставлява доказателство за близки отношения между представителите на двете дружества и за желание за бързо сключване на сделката, с оглед очакванията за скорошно обявяване неплатежоспособността на продавача. По съображения в жалбата претендира за отмяна на въззивното решение, с произтичащите последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са критериите, които е необходимо съдът да разгледа, за да прецени дали третото лице – купувач с поведението си е знаело за увреждането на интересите на кредиторите на дружеството – продавач по сделката, срещу която е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, вр. с чл.649 ТЗ от кредитор, респ. синдик на несъстоятелния продавач; 2. По какъв ред синдикът на дружеството-продавач /в несъстоятелност/ следва да докаже знанието у третото лице на факти и обстоятелства, които пораждат кредиторовото вземане и 3. Достатъчно ли е синдикът да докаже общо знание на третото лице за финансовото състояние на дружеството-продавач, за да бъде изпълнена хипотезата на чл.135 ЗЗД. В т.2 от изложението касаторът се позовава на решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, второ т.о., съответно приложено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е цитирана и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация – „Агро-Бел 2001” ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор. Поддържат се доводи за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от синдика на „Звезда” АД /н/ главен и евентуални искове, Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, е приел за установено, че: с решение № 111 от 27.06.2017 г. по т.д. № 22/2017 г. на Окръжен съд – Плевен е обявена неплатежоспособността на „Звезда” АД, с начална дата 30.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е насрочено първото събрание на кредиторите, а с договор от 20.12.2016 г. с нотариално удостоверени подписи „Звезда” АД е продало на „Агро-Бел 2001” ЕООД моторни превозни средства за сумата 15 500 лв., с ДДС, вкл. и фадрома „Телехендлер Manitou” МТ 732, с ДК № ЕН 02853, за сумата 3 000 лв., като в договора е отразено, че посочената цена е получена преди сключване на сделката, доказано с представени по делото преписи от пл.нареждания.
От правна страна решаващият състав е извел следните изводи по предявените искове:
По исковата претенция по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, след излагане на аргументи във връзка с предпоставките за прогласяване на абсолютна симулация и за разкриване на относителна симулация, както и във връзка с общото правило за доказателствената тежест в процеса, апелативният съд е счел този главен иск е неоснователен и недоказан. Изложени са аргументи относно съдържанието на договора за покупко-продажба на МПС, фактурирането на общата продажна цена и нейното пълно плащане от купувача, по сметка на продавача, преди сключване на сделката. Съдът е коментирал подписан между страните по продажбеното правоотношение договор от 21.12.2016 г. за наем на фадромата, но е възприел, че това не сочи на несъмнен извод, че представителите на страните не са желали настъпването на правните последици на договора за покупко-продажба от 20.12.2016 г.
По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД са изведени изводи за неустановяване, от страна на синдика на „Звезда” АД /н/, при условията на пълно главно доказване, че с договора за покупко-продажба е прикрито дарение, вкл. специфичното дарствено намерение на прехвърлителя. С оглед плащането на посочената в договора цена, не се касае за безвъзмездна сделка, а разликата между договорената продажна цена за фадромата и действителната пазарна цена на вещта също не обуславя извод за безвъзмездност.
Исковете по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, предявени при условие, че се уважи исковата претенция по чл.26, ал.2, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД, не са разгледани поради несбъдване на това условие.
Относно исковата претенция по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. с чл.135 ЗЗД, решаващият съдебен състав е формирал краен извод за неустановяване по категоричен начин на знание за увреждането на кредиторите на „Звезда” АД /н/ от страна на представителя на „Агро-Бел 2001” ЕООД, като наличието на знание за увреждане у приобретателя по сделката не може да се основава на предположения. Констатирана е липсата на преки доказателства за знание за увреждането по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД, като в мотивите към атакувания съдебен акт са преценени събраните по делото косвени доказателства: постигнатото съгласие за цената на вещта, която е занижена спрямо нейната пазарна стойност – 20 300 лв. съгл. приетото заключение на в.л., други разпореждания със собствени на „Звезда” АД движими вещи и недвижим имот, за които липсват доказателства да са извършени при занижени цени; липса на справка за тежести при продажба на имот с н.а. 16, том IV, рег. № 5772, нот.д. № 402/2016 г., както и липса на удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК, но при деклариране в н.а. от страна на продавача, че имотът не е обременен с вещни тежести. Съдът е коментирал и представената по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания относно имоти на „Звезда” АД, изготвена от Агенция по вписванията на 15.11.2017 г., обхващаща период от 01.01.2008 г. – 15.11.2017 г., с извод, че тя очевидно не е могла да бъде достояние на представителя на „Агро-Бел 2001” ЕООД към 20.12.2016 г.. Обсъдени са и поканите от м.01. и 02.2017 г., отправени от „УниКредит Булбанк” АД до „Звезда” АД във връзка с неизпълнение на задължения по договори за кредит, които са след сключване на договора за покупко-продажба на процесното МПС, като съдът е отчел и липсата на данни за узнаване на тези кредитни задължения от страна на представителя на „Агро-Бел 2001” ЕООД към момента на сключване на процесния договор. Поради липса на кумулативните предпоставки по чл.135, ал.1 ЗЗД и неоснователност на този евентуален иск, е отхвърлена и претенцията за връщане в масата на несъстоятелността на продадената вещ.
Относно иска за заплащане на равностойността на вещта, предявен при условие, че тя е отчуждена преди налагане на обезпечителната мярка „запор”, или липсва, апелативният съд, съобразявайки констатациите на вещото лице за наличие на вещта /макар и при липса на части, възли и механизми за окомплектоването й/, и че тя се намира във фактическа власт на „Агро-Бел 2001” ЕООД, при липса на доказателства за отчуждаването й, е приел, че условието за произнасяне по същество по този иск не е осъществено.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да докаже общото основание за достъп до касационно обжалване, като обоснове значим за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и установи наличието на някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. Искането за допускане на касационен контрол следва да бъде съобразено и с даденото в цитирания акт на нормативно тълкуване указание за липса на тъждество между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касиране. Обосноваването на кумулативната наличност на общата селективна предпоставка и някоя от допълнителните предпоставки с доводи, относими към правилността на атакувания съдебен акт, е недопустимо, с оглед обхвата на производството по чл.288 ГПК и правомощията на ВКС при селектиране на жалбите.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси под № 1 и № 2 не удовлетворяват основната селективна предпоставка, а са пряко съотносими към правилността на въззивното решение, като мотивите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК възпроизвеждат изцяло касационните оплаквания и доводи в жалбата. По начина, по който са формулирани и обосновани тези въпроси, те не биха могли да се преценят като правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед разясненията, дадени в посоченото ТР. Отговорът на въпросите относно знанието за увреждане по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД от страна на третото лице, с което длъжникът е договарял и за доказване на този елемент от фактическия състав на отменителния иск, предпоставя извършване на преценка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на въззивното решение. Що се отнася до последния въпрос, той е неясно поставен по отношение на твърдяното „общо знание на третото лице” за финансовото състояние на дружеството – продавач, но дори и да бъде конкретизиран /съгл. т.1 от ТР 1/2009 г./, то са важими съображенията, касаещи предходните два въпроса.
При недоказване на основната предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки.
В изложението не е конкретизирано дали се сочат всички предвидени в чл.280, ал.2 ГПК самостоятелни основания, или някое/някои от тях и липсват мотиви, въз основа на които да се извърши такава преценка. Не са налице обаче данни за вероятна нищожност или недопустимост на решението на Апелативен съд – Велико Търново поради нарушаване на процесуални правила, водещи до евентуален такъв порок. Атакуваният съдебен акт не би могъл да се определи и като очевидно неправилен съобразно установените в практиката на ВКС критерии: да е приложен несъществуващ закон, или да е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
При този изход на делото касаторът дължи държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС.
Искането на ответното дружество за присъждане на разноски за настоящото производство не е доказано. В приложения към отговора договор за правна защита и съдействие е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв., при изрично посочен начин на плащане: по банков път. Отразяването, че сумата е платена по банков път, без да са представени съответни банкови документи, удостоверяващи плащането, не е достатъчно за доказване на сторените разноски, в какъвто смисъл са и указанията в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 25.02.2019 г. по в.т.д. № 330/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Звезда” АД /н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева по сметка на Върховен касационен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: