О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
Гр.София, 15.03.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 976 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЧСОУ “Р”, гр. С. и насрещна касационна жалба на С. о. срещу решение № 226/25.03.2009г., постановено по гр.д. № 1996/2007г. от Софийския апелативен съд. Касационната жалба на ЧСОУ “Р” е частта, с която е оставено в сила решението от 20.04.2007г. по т.д. № 1647/04г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на С. о. сумата от 5425.20 лв., представляваща неустойка по чл.17 от договор от 26.05.2003г. за забава в плащането на наемната цена.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът е подал насрещна касационна жалба в частта на въззивното решение, с която е намалена като прекомерна неустойката по чл.16 от договора за наем – обезщетение за неизпълнение на задължението за предаването на наетото помещение след прекратяване на договора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за заплащане на уговорената неустойка за забава, което не е прекомерна и не следва да бъде намалявана съгласно чл.92, ал.2 ЗЗД.
Според касатора въпросите за начина, по който се определя прекомерността на неустойката и намаляването на размера й в хипотезата на чл.92, ал.2 ЗЗД са решавани противоречиво от съдилищата и уеднаквяването на практиката е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въведеният материалноправен въпрос е от значение на спора по настоящото дело, но цитираното от касатора противоречие в съдебната практика следва да се счита за преодоляно. По същия въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 65/2009г. по т.д. № 589/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. В това решение е прието, че липсва общовалиден критерий за прекомерност, но при прилагане на разпоредбата на чл. 92 ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин /чл. 83 ал. 2 ЗЗД/, както и да се съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
С оглед на разрешението, че преценката за прекомерност следва да се прави при всеки конкретен случай и обстоятелството, че въззивният съд е изложил съображения по заявеното искане за намаляване на неустойката в съответствие с критериите, възприети от ВКС, липсва втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226/25.03.2009г., постановено по гр.д. № 1996/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: