3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 02.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1198/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. П. от [населено място] против определение № 61 от 04.02.2019 г. по ч. гр. д. № 438/2019 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната й касационна жалба, подадена срещу определение № 4222 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 2358/2017 г. на Апелативен съд – София и е прекратено производството по делото пред касационния съд.
Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба И. И. И., чрез адв. И. е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на атакуваното определение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е приел, че атакуваното определение е въззивно, а не преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Посочил е, че за въззивните определения е приложим редът на чл. 274, ал. 3 ГПК, а определенията на съда по обезпечение на иска (чл.396, ал. 1 ГПК), както и тези за отмяна на обезпечителните мерки (чл. 402, ал.2 ГПК) поначало имат привременен съпътстващ характер, като с тях съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Развил е мотиви, че така очертаната категория съдебни актове подлежат на двуинстанционно разглеждане и се е позовал изрично на разясненията в този смисъл, дадени в ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, приложими и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 ГПК. Установил е, че след като е произнесено по частна жалба и не е налице изключението, изрично предвидено в чл. 396, ал. 2 ГПК (Доп. – ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), обжалваното определение на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя така изложените съображения за недопустимост на частната жалба, с която предходният състав на ВКС е бил сезиран, поради което определението му ще следва да се потвърди.
Съгласно чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК, определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция, но не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд – вж. постановките на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които обезпечителното производство е двуинстанционно. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение на Апелативен съд – София по ч. гр. д. № 2358/2017 г., с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт (на Окръжен съд – Монтана по гр. д. № 92/2013 г.), поради което частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определението по чл. 402 ГПК не е от категорията съдебни актове, посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено. То не е и сред категорията актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството, в който смисъл са и разясненията на цитирания по-горе тълкувателен акт. С постановяване на въззивното определение е осъществена предвидената в процесуалния закон въззивна проверка на първоинстанционното определение по чл. 402 ГПК и така е изчерпан инстанционният контрол върху последното.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора по частната жалба ответната страна има право на разноските, които е заявила за присъждане и съставляват платено адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие разноските са в размер на 100 лв. и са платени в брой, като така извършеното отразяване за направеното плащане е достатъчно и има характер на разписка за получената сума (вж. постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 04.02.2019 г. по ч. гр. дело № 438/2019 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН [ЕГН] и адрес за призоваване [населено място], ул. „№ , ет. , ап. , да заплати на И. И. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 4 – адв. Ц. И. сумата от 100 (сто) лева – разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.