3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София 24.4.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1331 по описа за 2015година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №185, постановено на 06.11.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№6241/2014г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№5014/07.07.2014г., подадена от М. А. Д. чрез пълномощника му адв.В. Н. и касационна жалба вх.№5015/07.07.2014г., подадена от М. А. Д. и Ф. А. В. чрез пълномощника им адв.З. М., против решение №288 от 23.06.2014г., постановено по гр.д.№342 по описа за 2014г. на Окръжен съд Пазарджик и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от М. А. Д. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че по делото е посочена цена по евентуално предявен иск, но обезсиленото решение на РС-Велинград обхваща частта, с която се прегражда пътя за търсене на защита на накърнено субективно право, като ищецът претендира да бъде установено уредени ли са или не са уредени регулационните сметки между двата имота, приложена ли е или не е приложена регулацията. Счита, че в тази част искът има за предмет права, които нямат изразен паричен еквивалент и не могат да имат размер, определен като цена на иска, т.е. че така предявеният иск е неоценяем.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата А. А. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Със самостоятелна частна жалба определението е обжалвано и от М. А. Д. и Ф. А. В. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, идентични със съдържащите се в подадената от М. А. Д. частна жалба.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадените от М. А. Д., М. А. Д. и Ф. А. В. касационни жалби срещу въззивното решение на Окръжен съд-Пазарджик, постановено на 23.06.2014г. по в.гр.д.№342/2014г., следва да бъдат оставени без разглеждане , тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел, че размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определят при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК-по данъчната оценка, като в случая при предявяването на иска ищците са посочили цена от 902.40лв., колкото е данъчната оценка на земята на УПИ ІІІ-624 от кв.60 по плана на [населено място], [община]. Тази цена е приета от първоинстанционния съд и не е оспорена до първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.09.2013г., което обуславя недопустимост на касационното обжалване-въззивното решение е постановено по искове с цена под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер.
Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло.
Предявени са при условията на евентуалност при обективно и субективно съединяване иск за установяване, че не са били налице законовите предпоставки за прилагане на дворищната регулация и не са уредени регулационните сметки между УПИ ІІІ-624 и ІІ-620 в кв.60 по плана на [населено място] и иск за признаване право на собственост върху 51 кв.м., придадени към УПИ ІІ-620, както и искане за отмяна на нотариален акт за придаваемо по регулация място. Така предявените искове, както е прието и в обжалваното определение, по естеството си представляват искове за защита правото на собственост на предявилите ги лица върху УПИ ІІІ-624 в кв.50 по плана на [населено място]-твърди се, че ищците притежават правото на собственост върху този урегулиран поземлен имот, както и върху придадените към съседния УПИ ІІ-620 51 кв.м., като крайният извод за основателността на исковете е обусловен от обстоятелството дали регулацията е приложена. Предявеният иск, касаещ обстоятелството дали регулацията е приложена, има паричния си еквивалент именно по посочената по-горе причина. И тъй като предмет на касационно обжалване е въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, с което постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът за приемане за установено, че не са били налице законовите предпоставки за прилагане на дворищната регулация и не са уредени регулационните сметки между урегулирани поземлени имоти ІІІ-624 и ІІ-620 в кв.60 по плана на [населено място] и производството по делото в тази част е прекратено, като в частта, с която е отхвърлен искът за признаване право на собственост върху 51 кв.м. от празно дворно място, придадени по регулация към парцел ІІ-620 постановеното от първоинстанционния съд решение е потвърдено, правилно в обжалваното определение е прието, че с оглед данъчната оценка на заявеното за защита право на собственост, касационното обжалване е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №185, постановено на 06.11.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№6241/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: