3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 18.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4411/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Прокуратурата на РБ и от М. И. С. срещу решение №1609/14.03.2018г., постановено по в.гр.д. 4914/2017г. на СГС ІІ-Д състав, с което Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение за неимуществени вреди на М. С. в размер на 4500лв. за незаконно обвинение, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
М. С. е обжалвала решението в отхвърлената част за разликата над 4500лв. до 12000лв. с доводи, че решението е необосновано и неправилно, тъй като не са взети предвид всички обстоятелства, които водят до увеличаване размера на обезщетението, а именно характера на повдигнатото обвинение- за педофилия, извършените процесуално- следствени действия, свързани с изследване на биологичен материал, иззет от интимните и органи, медийното отразяване в национални медии, съсипаната професионална и научна кариера. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Прокуратурата на РБ е обжалвала решението в уважената част с общи доводи за необоснованост и неправилност, които се свеждат най- вече до това, че не ставало ясно как е определен размера на обезщетението. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или да е необходимо установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива правната норма, или за изменение на установена практика, поради изменение на закона или на обществените условия(чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В изложението си и двете страни подържат искане за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса как се определя размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Освен това ищцата подържа искане за допускане на касационно обжалване за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото по въпросите дали взимането на сравнителни образци от интимните части на тялото, изземването на лични вещи от интимен характер, обвинението за престъпление на сексуална основа спрямо деца и разгласяването на всички тези обстоятелства в медиите надхвърля обема на обичайните вреди при незаконно обвинение, както и дали е достатъчно обезщетението, когато прекратяването на наказателното производство не е разгласено в медиите.
По въпроса за начина по който се определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че обезщетението се определя съгласно особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи като обезщетението се определя глобално, без да е необходимо посочване на процентно съотношение на отделните вреди. Въззивният съд е взел предвид тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както и злепоставящият му характер, периода на задържането (от 0,30ч. на 16.08.2010г. до 18.08.2010г.), липсата на мярка за неотклонение, разумният срок на продължилото производство(около 6 месеца), медийното отразяване на обвинението, недоказаните болки и страдания над обичайните за този род, недоказаното забавяне на възможностите и темповете за развитие в науката и професията, както и липсата на надлежна процесуална легитимация на Прокуратурата да отговаря за ненормалните условия в следствения арест.
Отговорите на въззивния съд по въпроса за начина на определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД са в съответствие с практиката на ВКС, според която съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението, както тези които водят до увеличаването, така и тези които имат значение за намаляването му. В случая решаващото за съразмерността(справедливостта) на обезщетението е било обстоятелството, че накърняването на честта и достойнството на ищцата е било причинено от виновни противоправни действия на непълнолетния „пострадал“, който е разпространил позорни обстоятелства относно ищцата, включително и при разпита пред съдия, че е извършил полов акт с нея, както и от неправомерните действия на репортера и фотографа от в-к „168 часа“, срещу които е било водено наказателно производство за разпространението на клевета за извършеното престъпление. За виновни противоправни действия на трети лица, Прокуратурата на РБ не носи отговорност, защото отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ е обективна и гаранционно- обезпечителна за невиновни действия на длъжностни лица. За невиновни действия на правните субекти няма как да бъде ангажирана солидарна отговорност по чл.53 ЗЗД(дори когато има обективен принос), откъдето и отговорността на Прокуратурата като гаранционно- обезпечителна следва да е извън вредите, причинени от виновно поведение на трети лица.
Поради изтъкнатото обстоятелство, въпросите на ищцата за надхвърляне обема на обичайните вреди, не биха имали значение за изхода на делото, което ги квалифицира като необуславящи, съгласно т.р.1/2010г. на ОСГТК. Освен това по тези въпроси има формирана практика на ВКС според която вредите са над обичайните, когато е било причинено влошаване на здравословното състояние, имало е медийното отразяване, повдигнато е било тежко обвинение във връзка с изпълнявана обществено- значима професия, обвиняемият е заемал високо обществено положение, била е накърнена професионална му реализация и т.н.. Всичките тези обстоятелства са били обсъдени от съда и отчетени за размера на обезщетението, но както се посочи по- горе решаващото за сравнително ниския размер на обезщетението идва от обстоятелството, че болките и страданията от накърнени чест и достойнство са били причинени и от виновни действия на трети лица, за които държавата не носи отговорност. А доколкото има формирана практика на ВКС по поставените въпроси във връзка с искането по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включително и задължителна такава по чл.290 ГПК, следва да се приеме, че липсва основание за допускане на касационно обжалване за установяване на точния смисъл на правната норма и за развитие на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1609/14.03.2018г., постановено по в.гр.д. 4914/2017г. на СГС ІІ-Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: