2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
гр. София, 02.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1302/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Щ. Д., приподписана от адв. И. срещу определение № 2512/07.08.2018 г. по ч. гр. д. № 3548/2018 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 20.12.2017 г. по гр. д. № 16444/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, І-22 състав, с което производството по делото е прекратено, поради липса на родова подсъдност на сезирания съд и същото е изпратено на Софийски районен съд (СРС).
Ответниците по частната касационна жалба С. Щ. Д. и Б. Ч. Д. не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:
Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е приела, че настоящият касатор е предявил против С. Щ. Д. и Б. Ч. Д. осъдителни искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за първите и 50 000 лв. за вторите, предявени като частични – за сумата от 5 001 лв. Посочила е, че според чл. 68 ГПК цената на иска представлява паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по искове за парични вземания цената на иска се определя от размера на търсената сума. Развити са съображения, че при предявен като частичен иск цената на иска е заявената част от спорното право, по отношение на която се формира сила на пресъдено нещо, като при уважаването му за разликата може да се предяви нов иск. Съдът е установил, че предмет на делото е не цялото вземане (общата сума от 250 000 лв.), а само предявената част от него – сумата от 5 001 лв., която определя и цената на иска, а последният по правилата на чл. 103, във вр. с чл. 104, ал. 4 ГПК е родово подсъден на районен съд, в случая на СРС.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване (наименовано „обосновка“) липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава; респ. отклоняващи се от разрешенията, дадени в актове на КС на РБ или Съда на Европейския съюз или пък са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В депозираната касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната е изложила само доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като отново е преповторила фактологията по спора. Не е формулиран и поставен конкретен правен въпрос, не е обосновано и приложното поле на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за достъп до касация.
Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване от доводите за неговата неправилност. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – вж. дадените в този смисъл разяснения в цитирания по-горе тълкувателен акт.
В обобщение, при липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2512/07.08.2018 г. по ч. гр. д. № 3548/2018 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.