О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 196
София, 21.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение
в закрито заседание на петнадесети октомври……………………………….……..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ……………………………………………………………. и в присъствието
на прокурора ……………………………………………………… изслуша докладваното
от председателя (съдията) Таня Митова…………………………………………….……
гр. дело N 1383/2010 година.
Производството е по чл.192, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК /отм./.
Образувано е по жалба на [фирма], София, чрез пълномощника му адв. А. Р. от САК, срещу решение № 295/1.04.2010 г. по гр.д. № 1392/2009г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено на основание чл.192, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК /отм./ решение на К. окръжен съд по гр.д. № 674/1995г. от 27.02.2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка на постановеното решение по същото дело от 1.07.1999г., като името на дружеството [фирма] е поправено на [фирма],[населено място]. Вместо това е постановено, че отхвърля молбата на [фирма], София за поправка на явна фактическа грешка.
Жалбата е процесуално недопустима поради следното: Основателно е твърдението на касатора, че молбата трябва да се разгледа по отменения ГПК, тъй като производството за поправка на очевидна фактическа грешка представлява неразривно цяло с основното решение и следва неговия процесуален ред – чл.192, ал.3 ГПК /отм./ и новия текст на чл.247, ал.4 ГПК. Това са приели и съдилищата от по-долните инстанции при произнасянето по молбата, а в този смисъл е и приложената практика на ВКС.
В този смисъл следва да се съобрази, че въззивно решение е постановено на 5.06.2003г., при действието на ГПК в редакция ДВ, бр.105 от 8 ноември 2002 г. Съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК в тази редакция на касационно обжалване са подлежали решенията на въззивните съдилища по граждански и търговки дела с цена на иска над 5 000 лева. Видно от данните по делото, след направени няколко увеличения на иска, при условията на субективно активно и пасивно съединяване са предявени четири иска с правно основание чл.200 КТ, всеки на стойност 3 000 лева /деноминирани/. Щом касационното обжалване е било недопустимо за въззивното решение и касационна жалба не е подадена, на такова не подлежи и решението за поправка на явна фактическа грешка, което няма повече процесуални възможности от тези на основния акт. Към датата на постановяването му въззивното решение е било окончателно /чл.219, б.”а” ГПК /отм./. Не намира приложение и §79 /ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.105/8.11.2002г./, тъй като решението е постановено след изменението на закона, съответно не е налице хипотезата на заварено висящо дело пред касационната инстанция, което да подлежи на разглеждане по стария ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], София, подадена чрез пълномощника му адв. А. Р. от САК, срещу решение № 295/1.04.2010 г. по гр.д. № 1392/2009г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.