О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1449/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№16815/16.12.2015 г., подадена от Г. М. В. – ликвидатор на [фирма], в ликвидация – С., приподписана от адв. П. М., против определение №3316/23.11.2015 г. по ч.гр.д.№3547/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 9 състав.
С обжалваното определение е потвърдено определение №964/04.6.2015 г. по гр.д.№675/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори първоинстанционен състав, с което върната искова молба, вх.№1889/10.9.2014 г., от [фирма], в ликвидация, срещу Т. Д. С., и производството по делото е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение е правилно, тъй като към момента на постановяването му са били налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК. Дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени в законноустановения и изрично указан от съда срок. Апелативният съд е стигнал до извод, че СОС е изпълнил законовите изисквания във връзка с осъществяване на регламентираната процедура по връчване на съобщения на страната, като е изпратил такива и на двата, посочени в исковата молба адреса – този на ликвидатора и този по седалището на дружеството. Отчетено е, че е извършена проверка относно вписванията в Търговския регистър с цел установяване наличието на промяна, след което правилно е приложена процедурата относно търговските дружества в чл.50 ГПК. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че съдът не е имал задължение да прилага процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, като залепва уведомление на личния адрес на ликвидатора по чл.47, ал.1 ГП, тъй като същият в качеството му на физическо лице не е страна по делото, тъй като тази процедура е приложима единствено по реда на чл.50, ал.4 ГПК по отношение на дружеството и то по адреса на седалището му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК като поставя следните въпроси: 1.Допустимо ли е връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа на адреса по регистрация на търговското дружество, което е прекратено и се представлява единствено от ликвидатор, който е с посочен по делото адрес за призоваване, извън района на съда по регистрация на вече прекратеното дружество ?; 2. Следва ли съдът да се съобрази с обстоятелството, че търговското дружество в ликвидация се представлява единствено от назначен ликвидатор и следва ли да приложи всички допустими по закона способи по отношение връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа на ликвидатора на дружеството на неговия адрес за призоваване, посочен по делото ?; 3. Допустимо ли е съдът, сезиран с исковата молба, подадена от дружество в ликвидация, представлявано единствено от ликвидатора, прекратено с влязло в сила съдебно решение, да връчва призовки, съобщения и съдебни книжа по реда на чл.50, ал.4 ГПК и да прилага процедурата по чл.47, ал.1 ГПК по седалище на прекратеното дружество, а не по адрес на ликвидатора?
Ответницата по частната касационна жалба Т. Д. С. от [населено място], [община], област С., посредством процесуалния си представител адв. Х. Х., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговора на ответницата по частната касационна жалба съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, тъй като по него апелативният съд не е изложил изводи. По втория от поставените въпроси въззивното определение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като първоинстанционният съд е изпращал съобщения както до дружеството в ликвидация, така и до адреса на ликвидатора. По същите съображения въззивното определение не следва бъде допуснато до касационно обжалване и по третия въпрос.
С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответницата по жалбата деловодни разноски в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3316/23.11.2015 г. по ч.гр.д.№3547/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 9 състав, по частна касационна жалба, вх.№16815/16.12.2015 г., подадена от Г. М. В. – ликвидатор на [фирма], в ликвидация – С., приподписана от адв. П. М..
ОСЪЖДА [фирма], в ликвидация, представлявано от Г. М. В. – ликвидатор, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Т. Д. С., ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], област С., деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: