3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 23.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6310 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 5032 от 8.07.2014 г., постановено по гр. д. № 7618 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 28.02.2014 г. по гр. д. № 39936 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 60 състав, за отмяна на заповед № 220 от 28.06.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да заплати на служителката 4453,20 лв. обезщетение за оставането без работа за периода от 1.7.2012 г. до 1.1.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение?
2. Следва ли при прекратяване на процесното трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ съдът да извършва преценка относно наличието на обективна необходимост от изменение на изискванията?
3. Налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, когато в хода на производството не е установено изменението на изискванията за изпълнение на съответната длъжност да е предприето целенасочено-само с оглед уволнението на конкретен служител?
Ответникът по жалбата Л. М., счита че решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Л. М. е работила като инкасатор наеми в дружеството-касатор и е била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В предизвестието е било посочено, че не притежава средно специално образование с икономически профил и умение за работа със счетоводна система „Ажур”. В исковата молба тя е изтъкнала конкретни обстоятелства, които според нея водят до извода за злоупотреба с право от страна на работодателя. Заявила е, че в работата и не се използва тази счетоводна система, няма нужда от специално образование с икономически профил и въведените от работодателя изисквания не са били свързани с изпълняваните от нея трудови функции. От 16 служители само тя и още една колежка е била уволнена, а след прекратяването на нейното трудово правоотношение са били назначени още три нови служители. Обяснила е, че неправомерната цел на работодателя е била да заобиколи закрилата, с която тя се е ползвала поради заболяване от диабет. За да уважат исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели за основателен довода за злоупотреба с право от работодателя въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е констатирал, че въведените от работодателя изисквания не са спазвани, че всички служители не са отговаряли на тези изисквания, но не са били уволнени. Взел е предвид също, че в кратък срок след уволнението на ищцата са били назначени нови служители, чиято квалификация също не е съответствала на нововъведените изисквания. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че работодателят сам е пренебрегнал завишените изисквания без обоснована и разумна причина, което означава, че промяната на изискванията няма никакво значение за изпълнението на трудовите задължения и единствената цел на въвеждането им е била да се уволни ищцата.
При тези мотиви на въззивния съд първите два въпроса на касатора нямат значение за изхода на спора, тъй като касаят споровете относно законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, когато не е наведен довод за злоупотреба с право. Тогава съдът наистина проверява дали е налице посоченото от работодателя основание за уволнение към момента на прекратяване на трудовия договор. При уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ преценката за необходимостта от изменението на изискванията към длъжността се извършва от работодателя, а не от съда, освен при злоупотреба с право/решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Случаят касае точно изключението, когато работникът или служителят е формулирал в исковата молба довод за злоупотреба с право. Тогава съдът не само проверява основанието за прекратяване на трудовия договор, а и възможността работодателят да използва привидно законосъобразни средства, за да постигне една единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител/решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г. на ІV ГО/. Работникът или служителят разполага само с косвени доказателства, за да установи тази цел, поради което съдът е длъжен да прецени тези доказателства в тяхната съвкупност, за да изгради цялостна представа за конкретната фактическа обстановка. Затова е необходимо и съответства на нормата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът да съобрази и фактите, настъпили след уволнението.
Третият въпрос, така както е формулиран от касатора, касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Въз основа на всички доказателства по делото този съд е стигнал до извод за доказаност на злоупотребата с право, противно на съдържащото се в третия въпрос твърдение на касатора. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГК този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5032 от 8.07.2014 г., постановено по гр. д. № 7618 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Г” въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Д. М., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: