1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
ГР. С., 16.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.03.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №148/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. срещу въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №13796/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма] иск по чл.424 от ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 7 478 лв., за която срещу касаторката е издадена заповед за изпълнение, поради изтекла погасителна давност и недоказан размер на дълга.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. В изложението към частната жалба, постъпило след като е оставена без движение, се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение по см. на чл.281,т.3 от ГПК като постановено „при непълнота на фактическия и доказателствен материал” и необсъждането му в цялост от съда. Сочи се, че нормата на чл.424 от ГПК е нова и липсва съдебна практика за разкриване на точното й съдържание чрез тълкуване – вкл. по въпроса за допустимостта на специалния установителен иск.
За да прекрати производството въззивният съд е приел, че искът по чл.424 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който се основава само на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за възражение или той не е могъл да се снабди с тях в този срок. В случая ищцата се позовава на давност, която като юридическо събитие е съществувала към изтичане на срока за възражение. Нито едно от наведените възражения за недължимост на сумата не представлява новооткрит факт или ново писмено доказателство, защото са били известни и респ.- достъпни за ищцата преди изтичане на срока за възражение. С. на нови обстоятелства и нови писмени доказателства в случая е предпоставка за допустимост на иска, която съдът проверява служебно, наред със срока за предявяването му.
Приетото е в съответствие с практиката на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, която е в обхвата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК / ТР №2/11 г. на ОСГК/ – напр. опр. по ч.гр.д. №662/11 г. и по ч.гр.д. №649/10 г. на трето г.о., по ч.т.д. №898/10 г. на първо т.о., по ч.гр.д. №645/11 на четвърто г.о. Нормата на чл.424 от ГПК не е неясна или непълна / както изрично е посочено във второто от цитираните определения/ и по приложението й има практика на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение съответства. Затова не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г. Затова ВКС не разглежда доводите на касторката за неправилност на въззивното определение, като основание по чл.281,т.3 от ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №13796/11 г. от 19.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: