2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 24.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1266 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане №1121 от 28.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2334/2014г. по описа на Варненския окръжен съд е върната касационна жалба с вх.№1571/19.01.2015г., подадена от П. С. И. срещу решение №1959/19.12.2014г.
Разпореждането е обжалвано от П. С. И. с оплаквания,че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд погрешно е преценил, че на основание чл.280, ал.2 ГПК решението му не подлежи на касационно обжалване, като не е съобразил, че общият размер на обективно съединените искове по чл.317, ал.4, чл.217 КТ и чл.45 ЗЗД надхвърля сумата от 5000лв., определена от законодателя като минимален обжалваем интерес.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба [фирма] изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от П. С. И. касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 19.12.2014г. по в.гр.д.№2334/2014г. следва да бъде върната поради недопустимост на касационното обжалване, Варненският окръжен съд е приел, че предмет на разглеждане са предявени при условията на първоначално обективно съединяване осъдителни искове за заплащане на сумата от 4721.70лв. на основание чл.317, ал.4 вр. чл.217, ал.1 КТ и за сумата от 1000лв. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, т.е. че цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под минимално установения в чл.280, ал.2 ГПК праг от 5000лв. за касационно обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че при определяне цената на иска следва да бъде взет предвид общият размер на обективно съединените искове. Всеки от обективно съединените искове има различен предмет /различна претенция, основана на различни фактически твърдения и с различна правна квалификация/ и по всеки от тези искове съдът дължи самостоятелно произнасяне, като изводите на съда досежно основателността на всяка от претенциите могат да бъдат различни. Цената на всеки един от тези искове се определя поотделно и за всеки един от тях с събира държавна такса съгласно чл.72 ГПК. Преценката за обжалваемостта на въззивното решение се извършва поотделно за всеки един от обективно съединените искове и след като всеки един от тях е с цена под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален размер, следва да се приеме, че касационното обжалване е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1121/28.01.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№2334/2014г. по описа на Варненския окръжен съд.
Председател:
Членове: