4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№196
гр. София, 24.03.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2224/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалните пълномощници на [фирма]-гр.Б. срещу решение №54 от 09.05.2016 г. по т.д. № 90 /16 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №502 от 07.12.2015 г. по търг.д. №324/2013 на ОС-Бургас, с което е признато, по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от страна на [фирма]-гр.Н. срещу „Б. И.“-в несъстоятелност и дружеството-касатор [фирма]-гр.Б., за относително недействителен на основание чл.135 ал.1 ЗЗД на договор за апорт, обективиран в дружествен договор за учредяване на [фирма] от 22.03.2010 г., вписан в ТР на 13.04.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] в писмен отговор на касационната жалба чрез своите пълномощници изразява становище за нейната неоснователност.
Ответникът „Б. И.“-в несъстоятелност не изпраща писмен отговор на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти:
С апорт, обективиран в дружествен договор за учредяване на [фирма] от 22.03.2010 г., вписан в ТР на 13.04.2010 г. [фирма] се е разпоредило с описаните в ИМ недвижими имоти в полза на [фирма] срещу придобиване на дялово участие в капитала на същото-1000 бр. дялове на записана стойност от 1000 000 лева. Не се спори, а и от данните за приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] се установява, че към датата на апорта, дружеството е имало парични задължения към ищеца по настоящия иск [фирма]-гр.Н. в общ размер на 2 213 481,30 лева. В последствие в ТР е вписано по партидата на [фирма] отделяне чрез придобиване като придобиващо дружество е ответникът [фирма] и отделяне чрез учредяване на ново дружество- [фирма]. По делото е установено правоприемството на всяко едно от двете дружества по отношение на заличеното в последствие дружество [фирма]. Прието е, че ответникът [фирма] се явява универсален правоприемник на заличения търговец на основание чл.262в ТЗ, поради което и ответното дружество е пасивно легитимирано в това качество, да отговаря по настоящия отменителен иск.По отношение на знанието за увреждане са изложени съображения, че отчуждителят на имуществото, под формата на апорт, [фирма] и дружеството- апортьор [фирма], чийто универсален правоприемник се явява и ответникът [фирма], са се представлявали, при сключването на договора, от едно и също физическо лице /Д. У./, поради което и това знание е налице. Обективно увреждане на кредитора също е налице, доколкото се отчуждават материални активи с определена стойност/ множество недвижими имоти/ срещу придобивани на такива с променлива стойност–дялове от капитала на О. и с по по-усложнена възможност за насочване на принудително изпълнение върху тях. От всичко изложено, съдът е направил извод за наличие на фактическия състав, пораждащ правото на отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните по спора/ в частност, че чрез апорта се осъществявало прихващане като погасителен способ за част от вземането на кредитора/, за липсата на умисъл за увреждане в този случай, за това била ли оборима презумпцията за знание за увреждане между свързани лица и може ли да се води такъв иск от кредитор, който е приел последиците от такова прихващане и доколко трето за производството по несъстоятелност лице е обвързано от качеството кредитор с прието вземане на ищеца по иск по чл.135 ЗЗД.
Твърди се,че по тези въпроси, обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл.280 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последните нямат това качество. Съдът е изложил мотиви, относно това: налице ли е всеки един от елементите на сложния правопораждащ фактически състав на правото на отменителния иск по чл.135 ал.1,вр. с ал.2 ЗЗД като е разгледал във връзка с тях и възраженията и доводите наведени от ответника в отговора на ИМ/ доводите, че чрез апорта се осъществявало прихващане като погасителен способ за част от вземането на кредитора са направени след изтичането на преклузивния процесуален срок за това-чл.370 във вр.с чл.131ал.2 ГПК/.
Въпросът, доколко трето за производството по несъстоятелност лице е обвързано от качеството кредитор с прието вземане на ищеца по иск по чл.135 ЗЗД, също не е обуславящ изхода по спора: В производството по чл.135 ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и доказателства, формално материализиращи основание на вземането , обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора – ищец, без последният да е задължен пълно и главно да доказва материалноправната си легитимация на кредитор. Сама по себе си тя не е условие за установяване предпоставките и постановяване решение по иска по чл. 135 ЗЗД, както изрично се сочи и в задължителна съдебна практика / реш.№ 525 от 15.07.2010 год. по гр.д.№ 171 / 2009 год. на ВКС , ІV г.о. , реш. № 639 / 06.10.2010 год. по гр.д.№ 754 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о., реш.№ 122 / 14.03.2011 год. по гр.д.№ 1028 / 2010 год. на ВКС , ІV г.о. , реш.№ 328 / 23.04.2010 год. по гр.д.№ 879 / 2010 год. на ВКС , ІІІ г.о. и др.. Следователно: отговорът, на така формулирания въпрос, не би довел до различен резултат по настоящия спор.
Липсата на формулиран правен въпрос, който да се явява относим и обуславящ изхода по спора е пречка за допускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г..
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, поради липса на доказани такива.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №54 от 09.05.2016 г. по т.д. № 90 /16 на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.