О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 30.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1924 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. А. Д. против решение № 942/22.04.2019 г. по в.гр.д. № 4216/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 2318/ 12.04.2018 г. по гр.д. № 4216/2018, СГС, ГО, 17с-в е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК„Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 60 000лв. до сумата от 80 000 лв., за ПТП, настъпило на 16.04.2016г. и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорен пред въззивната инстанция е въпросът за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Съобразно СМЕ решаващият състав е установил уврежданията на касатора, възстановителния период, прогнозата за в бъдеще, кредитирал е и показанията на бащата на пострадалото лице. Въз основа на това САС е счел, че относно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят характерът и тежестта на увреждането на касатора, който на 28 години е получил контузии по тялото си и на прешлен от гръбнака, мозъчно сътресение, както и гръбначна травма на поясни прешлени, ограничила движенията на снагата, които фрактури са третирани оперативно по време на болничното лечение след ПТП и чрез поставяне на корсет – с придружаващи интензивни и значителни болки и страдания за по-дълъг период от време, впоследствие умерени за посочения по-горе период и продължаващи в лека степен; по-продължителният период на възстановяване от най-тежката травма с добро зарастване, без деформации на прешлените, но със сколиоза (за която не е проведено насрещно доказване, че е друг произход) и все още с лимитиран времево седеж, при необходимост от чужда помощ за период от около месец след ПТП, при отчитане и на въздействието върху психиката на травмиращото събитие, израз на което са и поведенческите прояви на ограничено социално общуване и ограничени дейности (социален дискомфорт), които са последица и от физическите увреждания и болки, както и типичната бъдеща проява на болки при преумора и смяна на времето за период от около 3 години. Въззивният съд е отдал решаващо значение на характера и тежестта на уврежданията при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, вкл. на продължаващите болки в областта на нараняването на гръбнака. Съобразил е обаче, че гръбначната травма не е засегнала гръбначния мозък и неврални елементи; че прешлените са добре зарастнали без деформации – съгласно възприетото заключение на СМЕ, както и, че оплакванията за световъртеж, главоболие и раздвояване на образа, на които също се набляга в насрещната въззивна жалба, не са документирани и обосновани с изследванията на пострадалия. Въпреки, че засягането на гръбнака и зарастването с изкривяване принципно ускорява дегенеративни промени на прешлените, съдът е посочил, че самата проява на дегенеративния процес и по-бързото му развитие и влошаване на здравословното състояние на пострадалия с поява на болки, в т.ч. възникване на дисков пролапс в резултат от процесните фрактури (за какъвто има данни в резултат от изследвания – образна диагностика), би било основание за нова претенция за обезщетение. В заключение при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд е опредил обезщетение в размер на 60 000 лв. Изрично е посочил, че ново и следващо проявление на вреди в резултат на ПТП подлежи на самостоятелно обезщетяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. При условията на евентуалност се сочи и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС съобрази, че в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид: начина на получаване на увреждането, вида на травматичното увреждане, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия, перспективите за възстановяването му. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика на ВКС е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Следователно не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 942/22.04.2019 г. по в.гр.д. № 4216/2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: