О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 196
София , 05.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември…………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 5275/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, чрез пълномощника му ст.юрк. Кр. Г., срещу решение № 191 от 26.04.2013 година по гр.д. № 208/2013 година на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 19 от 15.01.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г. на районен съд Мездра. С него са уважени искове на Т. М. В. от [населено място] , област Враца, срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 787/11.06.2012 г., с която то е извършено, за възстановяване на длъжността „стрелочник, маневрен” в РТП – Мездра и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1 250,79 лева, след прихващане по направено възражение на ответника, ведно със законната лихва и разноски по компенсация – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Т. М. В. от [населено място] , област Враца, чрез процесуалния си представител адв. Ст. С. от АК-Враца, оспорва жалбата с писмен отговор. Позовава се на липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на обжалването, както и за неоснователност на касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. „Трябва ли оценките за всички критерии, по които се извършва оценяването при подбор, да бъдат с еднаква минимална и максимална величина на оценките? Допустимо ли е по някои критерии точките за оценяване да бъдат по-високи от тези за други критерии?” 2. „Когато оценяването по протокола за подбор не е оспорено от другата страна трябва ли предприятието-работодател да провежда пълно доказване с други доказателствени средства за установяване достоверността на отразените в протокола за подбор оценки и обстоятелства относно подбора?”. Касаторът е посочил допълнителните основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но не е изложил доводи за тяхната основателност извън цитирането на ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК.
Върховният касационен съд намира, че не е налице нито основно, нито допълнително основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Така зададени въпросите не кореспондират с главните мотиви на въззивния съд, които са свързани с липсата на установяване относно фактическо /реално/ премахване на бройки за длъжностите „стрелочник маневри” и „стрелочник маневрен спирач”, т.е. за наличието на реално съкращаване на щата, на каквото основание е прекратен трудовия договор с работника. С оглед на това допълнителните мотиви за незаконосъобразността на подбора, дори и да са неправилни, не могат да променят възприетия краен резултат за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Що се отнася до това възможно ли е работодателят да даде различна тежест на оценките по установените критерии следва да се отговори, че това е допустимо, стига работодателят да защити пред съда целесъобразността на това оценяване съобразно специфичната трудова функция на работника или служителя. Работодателят трябва да докаже законосъобразността на подбора при наличие на оспорване, което в случая е въведено с исковата молба. Протоколът за подбор е частен свидетелстващ документ, съставен от работодателя, който отразява данните относно начина на извършване на подбора, лицата, между които е извършен, приложените критерии, оценките и класирането на участниците в него. При оспорването му от работника и липса, или недостатъчна процесуална активност от страна на работодателя за представяне на доказателства за спорните факти, неговата доказателствена сила ще бъде отречена. По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС, която е цитирана в мотивите на въззивното решение, както и от самия касатор – ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., която практика обосновава правилността на постановения съдебен акт. При този изход на спора касаторът дължи разноски за това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191 от 26.04.2013 година по гр.д. № 208/2013 година на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], София, ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. В. от [населено място] , област Враца, сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.