О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 08.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4251 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4335 от 15.06.2017 година по гр.д. № 12758/2016 година на Софийски градски съд е обезсилено решение № 11114 от 14.07.2016 г. по гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд и производството по предявения иск с правно основание 59 ЗЗД е прекратено като недопустимо на основание чл. 126 ГПК и чл. 299, ал.1 ГПК. Прието е, че предявените от Министерство на вътрешните работи, [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5846,24 лева, съставляващи обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот и по чл. 86 ЗЗД за сумата 641,46 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва са недопустими поради тъждество в страните и предмета с гр.д. № 58463/2015 г. на СРС. Наличие на тъждество в предмета е прието след констатация, че претенцията за обезщетение е за лишаване на ищеца от ползването на едно и също помещение за един и същи период. Изводът за идентичност на помещението е формиран въз основа на данни за квадратурата и етажност, без доказателства за границите му. Наличие на субективен идентитет е прието предвид посочения един и същ ЕИК на ответниците. Изводът е формиран въпреки разликата в имената на търговските дружества. Прието е, че постановеното решение № 4888 от 19.04.2016 г. гр.д. № 58463/2015 г. на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която претенцията по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена над размер от 4965,25 лв. до 5864,24 лева, както и в частта, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 540, 35 лева до 638,18 лева, поради което в тази част му производството по гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд е недопустимо на основание чл. 299, ал.1 ГПК. В частта, с която искът по гр.д. № 58463/2015 г. на СРС е уважен, решението е било обжалвано и производството по делото висящо пред въззивната инстанция, поради което и предвид това, че гр.д. № 58465/2015г. на Софийски районен съд е по-късно заведено, производството по делото в тази му част е прекратено служебно от съда на основание чл. 126, ал.1 ГПК, а постановеното решение от първоинстанционния съд обезсилено на основание чл. 126, ал.2 ГПК.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Министерство на вътрешните работи, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса кога следва да се приеме наличие на пълен обективен и субективен идентитет между делата. Приложено е решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1522/2010 г. ІV г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – повдигнатият в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос кога е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата, обуславящ изхода на спора, е разрешен в отклонение от установената съдебна практика по приложението на чл. 126, ал.1 ГПК и чл. 299, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12758/2016 година на Софийски градски съд, ІІ Е въззивен състав.
УКАЗВА на касатора Министерство на вътрешните работи, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 130,11 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: